— Нищо. Можеш да си облечеш костюма от тази вечер. Изглеждаше… чудесно. — Мили боже, държеше се като влюбена тийнейджърка. — Аз… трябва да тръгвам.
Той отново се беше намръщил.
— Значи за състезанието по танци…
— Да? Кора Лий ще е жури.
— Двойничката на Скарлет О’Хара ли?
— Да — направи опит да се усмихне Дарси. — Най-вероятно ще очаква да танцуваш валс или полка. Това са й любимите танци.
— Не си пада по хип-хоп, викаш?
Дарси се изсмя нервно.
— Не. Мисля, че повечето мъже преговарят валса тази вечер.
— Не и аз.
— Защото валсираш много добре ли?
Той изсумтя.
— Изобщо не валсирам.
— Аха — промълви тя и сърцето й се сви. Значи утре ще е последният му ден в предаването. Освен ако… — Бих могла…
Не, не би могла.
— Какво би могла? Да ме научиш да танцувам валс?
— Не, не мога. Извинявай.
— Знам — усмихна се тъжно той. — Няма да е честно спрямо останалите състезатели, нали?
Тя въздъхна.
— Не.
— Общо взето си доста откровена, а? — попита тихо той.
Тя преглътна с усилие. Имаше само едно нещо, за което искаше да бъде откровена с него сега, и не можеше да го направи.
— Понякога е много трудно да кажеш истината.
— Знам.
Той я гледаше с все по-проникващ поглед.
Внезапно я заля гореща вълна. Изпълни я, обвивайки студеното й, мъртво сърце в утешителна топлина. Горещината се издигна до лицето и обагри страните й, нахлу в главата й като треска. Тя затвори очи за миг, за да се наслади на великолепната топлина. Как го правеше той? Как я изпълваше с топлина само с поглед? Никой друг мъж не бе оказвал такова въздействие върху нея. Но тя и не бе обичала друг мъж, както обичаше Адам.
— О, боже.
Адам се отдръпна от вратата и прокара пръсти през косата си.
— Стана ли нещо?
— Не. Да. Тоест… не знам — отвърна той с гримаса. — Сигурно утре вечер ще ме отстранят.
— А искаш ли да те отстранят?
— Вече не знам какво искам. Всичко е объркано.
Изглеждаше толкова тревожен, че Дарси се изкуши да прочете мислите му, за да разбере какво има. Преди не беше чела мисли. Винаги бе избягвала гнусните вампирски номерца — контрол над съзнанието, телепортиране, левитация. Не искаше тези неща. Най-малко пък четенето на мисли. Просто ужасно нарушаване на личното пространство.
— Аз… ще съжалявам, ако си тръгнеш.
Той кимна.
— Трябва да го направя. Така е най-добре.
Тя си пое дълбоко дъх. Той беше прав. Най-добре бе така.
— Значи утре вечер заминаваш.
И може повече да не те видя. И последната капка топлина избяга от тялото й и тя отново стана студен и празна.
— Ще трябва да тръгна веднага след края на церемонията с орхидеите. Така че, сега… ще се сбогувам.
Тя преглътна.
— Довиждане. — И протегна ръка.
Той се свъси при този жест и тя отстъпи назад и остави ръката си да падне до тялото. Не можеше дори да я докосне. Как така сърцето я болеше толкова силно, след като бе мъртва?
— Дарси — повика я той. Протегна ръце, хвана я за раменете и допря устни до челото й. — Довиждане.
След това се обърна и затвори вратата.
На следващата вечер Остин облече тъмносивия си костюм и сложи вратовръзка на сребърни и сини райета. Тази вечер щяха със сигурност да го изхвърлят от шоуто. Вече си беше стегнал багажа. Щеше да замине с лимузината и никога повече нямаше да види Дарси.
Тръгна към библиотеката с Гарет и Джордж. В играта оставаха петима вампири — Ото от Дюселдорф, Ахмед от Кайро, Роберто от Буенос Айрес, Пиер от Брюксел и Реджиналд от Манчестър. Грегори им обясни какво беше запланувано за вечерта, докато ги водеше към стълбите. Един от членовете на вампирското жури пристигна с двама оператори, Дарси и Маги. Дарси беше красива, както обикновено, въпреки че беше по панталон и тениска. Очите й срещнаха неговите и спряха за миг, след което тя отвърна поглед.
Членката на журито беше принцеса Джоана. Наистина беше облечена като средновековна принцеса, макар че Остин предполагаше, че царството й е изчезнало преди стотици години.
Щеше да ги оценява според представянето им — как са облечени, стойките и движенията им. Викаше ги един по един с царствения си глас. Всеки от тях слизаше по стълбите и заставаше по средата на фоайето, както беше инструктиран. Там трябваше да заеме поза за малко под полилея. След което да се обърне и да влезе в библиотеката.
— Все едно съм на модно ревю — изръмжа Остин.
— Или конкурс за красота — измърмори Гарет.
— О, не — изкриви лице Остин, — не ми казвай, че ще има етап по бански костюми.
— Гарт от Денвър — обяви принцеса Джоана.
Гарет реагира на фалшивото си име, като изправи рамене и залепи лека усмивка на лицето си. Заслиза по стълбите. Остин обмисли дали да не се спусне по парапета. Но когато чу името си, се държа подобаващо. Не искаше да разстрои Дарси. Слезе отривисто по стълбите, после закрачи във фоайето към мястото по средата.
