Вампирите и градът полностью

— Извинете ме — отвърна Остин и взе сакото си от Гарет. — Трябва да си сложа сухи дрехи. Няма да мога да танцувам, така че ще разбера, ако се наложи да ме отхвърлите…

— Глупости на търкалета — прекъсна го Кора Лий. — Ще ви изчакам. Най-малкото, което мога да сторя.

Остин намери обувките си.

— Не ме разбрахте. Не мога да танцувам с вас, защото не умея.

Кора Лий ахна в шок и размени отчаян поглед с една от другите жени.

— Трябва да му се прости невежеството — заяви Мария Консуела, която прерови дрехите си за броеницата и я целуна. — Всички сме били грешни пред Бога.

Набожна вампирка? Остин поклати глава. Колкото повече научаваше за света на вампирите, толкова повече се объркваше от него.

— Той е герой — обяви лейди Памела. — За мен би било чест да го науча да танцува валс.

Ванда се ухили.

— И аз бих го понаучила на някои движения.

— Не бива да го наказваме — настоя Кора Лий. — Той е герой.

— Несъмнено — съгласи се принцеса Джоана, докато изучаваше Остин. — Той знае как да защитава своите.

Вътрешно Остин простена. Имаше ужасното усещане, че все пак нямаше да си ходи тази вечер.

Дарси обяви половинчасова почивка, за да даде време на подгизналите да се преоблекат.

— Благодаря ти — промълви тя, когато мина покрай Адам, запътена към Мария Консуела. Той я погледна неразбиращо, след което изчезна с мокрите си дрехи.

Маги от едната страна и Дарси от другата повдигнаха Мария Консуела и я поведоха обратно към етажа на прислугата. Останалите жени ги последваха, клюкарствайки за Адам.

— Няма как да не е вампир, при такава невероятна смелост — обяви лейди Памела.

Маги стрелна Дарси с разтревожен поглед. Тя разбра, че приятелката й се тревожи от възможността смъртен да спечели конкурса. Тогава шоуто не само щеше да обиди цялата вампирска общност, но и дамите щяха да се намерят със смъртен господар. Безспорна катастрофа, но за щастие, Дарси знаеше, че това няма как да стане.

— Не се тревожи — каза й Дарси над главата на Мария Консуела. — Един от критериите е сила. Няма как смъртен да се окаже по-силен от вампир.

Маги въздъхна с облекчение.

— Хубаво.

Стигнаха до салона на прислугата и Маги заведе Мария Консуела до стаята й, за да се преоблече.

— Мили боже, от толкова танци съм премаляла — заяви Кора Лий и се отнесе в кухнята, където грабна бутилка Шококръв от хладилника. — Някой иска ли да си я разделим? — попита и я сложи в микровълновата.

— Аз искам — отвърна лейди Памела.

Тя извади две чаени чаши с чинийки от шкафа. Дарси напълни една чаша с лед и извади още една бутилка Шококръв от хладилника.

— Решихте ли кого да елиминирате тази вечер? — попита, докато наливаше сместа от шоколад и кръв в чашата си.

Лейди Памела потрепери.

— Какъв ужас. Не мога да си представя как го пиеш студено.

Дарси сви рамене. Обикновено си добавяше и шоколадов сироп.

— Колкото е по-студено, толкова по-малко усещам кръвта.

Ванда изсумтя.

— Ама това е най-хубавото.

— Аз знам кой трябва да си тръгне — обади се Кора Лий, извади напитката от микровълновата и изсипа топлата течност в чаените чаши. — Онзи непохватен Джордж ме настъпи три пъти. И нито веднъж не се извини, дори когато извиках от болка.

Лейди Памела ахна.

— Какво възмутително поведение.

— Съгласна съм — включи се принцеса Джоана и сложи бутилка синтетична кръв, група нулева отрицателна, в микровълновата. Обичаше простите храни. — Колкото до оценката за най-добро облекло, бих искала да отстраня Ахмед от Кайро.

Дарси се смръщи.

— Нали не го правиш само за да угодиш на Мария Консуела? Знам, че тя доста се уплаши тази вечер.

— Не, макар че й съчувствам. Уплаших се до смърт преди две седмици, когато се изгорих доста лошо.

Принцесата хвърли пренебрежителен поглед към Кора Лий.

Кора Лий се сви и побърза да отиде в салона с чашата си.

— Причините ми са основателни — продължи принцеса Джоана, като извади бутилката от микровълновата и изля съдържанието в стъклена чаша. — Човекът носеше развлечени кафяви мокасини с черен костюм.

Лейди Памела ахна.

— Кошмарно, просто кошмарно.

— Ужасяващо! — добави Ванда язвително и сложи бутилка в микровълновата.

Тялото на принцеса Джоана се вдърви.

— Моля те, редно е да се отнасяш по-сериозно. Все пак избираме новия си господар.

Ванда сви рамене.

— Не се ли оправяме и без господар? Като гледам, не сме се избили — ухили се тя към принцесата. — Макар че бяхме близо.

Принцеса Джоана изсумтя и влезе отривисто в салона. Седна в един фотьойл. Жените се спогледаха, разтревожени.

— Ако нямахме господар, кой щеше да взима решения? — попита Кора Лий.

Дарси седна до нея.

— Ти взе решението да отстраним Джордж.

— О — възкликна Кора Лий и отпи от чашата си. — Вярно.

— Но кой ще плаща сметките? — попита лейди Памела.

Ванда извади вечерята си от фурната. Влезе небрежно в салона, като пиеше направо от бутилката.

Принцеса Джоана й се намръщи.

— Подобни обноски са срам за нас. Трябва ни господар, за да ни държи на положение.

Ванда преглътна.

— На мен ми се струва, че ни трябват само пари.

Лейди Памела остави чашата си на масата със звън.

— Ако имаме господар, той ще се грижи за нас.

Ванда се изтегна на дивана до нея.