Вампирите и градът полностью

Дарси се потресе. Ще трябва да изреже тази част. Ахмед взе орхидеята и се върна нагоре по стълбите. Кора Лий се присъедини към принцесата под полилея и поднесе черната си орхидея:

— Тази е за Джордж от… някъде си — изкикоти се тя. — Забравих.

Джордж Мартинес от Хюстън изруга под нос, докато слизаше по стълбите. След като и той прие орхидеята, мъжете се прибраха по стаите.

Дарси и останалите отидоха в стаята с портретите. Тя взе фенерчето от сейфа в стената и го даде на Грегори, като шепнеше указания. Дамите се настаниха на канапетата.

— Тази вечер отстранихте Ахмед от Кайро — щракна фенерчето Грегори и го насочи към портрета на египтянина. Черната светлина магически извади вампирските му зъби на показ.

— О, колко жалко — изхлипа Кора Лий. — Бил е вампир.

Мария Консуела се намръщи.

— Беше мавър.

— Отстранихте и Джордж от Хюстън — продължи Грегори и освети портрета на Джордж. Нищо не се промени.

Кора Лий подскочи:

— Аз бях! Открих още един от тези долни смъртни.

Жените се изправиха и аплодираха. Докато Грегори наливаше в чаши Газирана кръв, Дарси свали още два портрета от стената. Оставаха само шестима мъже — двама смъртни и четири вампира. По странно стечение на обстоятелствата Адам беше минал и през този етап. Въпреки че не искаше.

— Поздравления — вдигна чаша Грегори към журито. — Направихте още една крачка към избора на новия си господар. А господарят ви направи още една крачка към богатството.

— Три милиона долара! — извика Ванда.

Жените избухнаха в смях и чукнаха чаши. Дарси сложи своята на масата, неспособна да пие. Когато жените намереха новия си господар, щяха да се изнесат. Щеше да ги изгуби, както беше загубила Адам. Измъкна се от стаята и закрачи из фоайето. Пред нея се простря безкрайна вечност без семейство и с много малко приятели. Щеше да бъде много самотно.

Беше четири и половина сутринта, когато Остин се върна в апартамента си в Гринуич Вилидж. Щеше да се наложи да се върне в пентхауса след три дни, но когато научи за кратката ваканция, реши да замине веднага. Имаше нужда да се махне и да прочисти мислите си.

Гледа празненството в стаята с портретите през наблюдателната камера. Гледката на вампирите, които аплодираха премахването на поредния „долен“ смъртен, го подразни. Проклетите вампири си мислеха, че са много повече от хората. А на това отгоре видя и реакцията на Дарси. Тя изобщо не се зарадва. Остави чашата си с окаяно изражение и изчезна някъде. По дяволите, мястото й не беше при вампирите. Но не беше и при него.

Дотогава вече толкова се беше ядосал, че си взе чантите и се разкара. Гарет също беше решил да си тръгне, тъй като другият смъртен, Джордж, беше отстранен.

Остин завъртя трите секретни ключалки на вратата, пусна алармата и се строполи на дивана. На холната масичка бяха пръснати видеокасети. Всички записи на новинарските емисии на Дарси. Толкова обичаше да ги гледа, когато мислеше, че е жива. Пъхна последната касета — онази, в която се съобщаваше за изчезването й. В нея показваха уличката в Гринуич Вилидж, кървавото петно на земята. Репортерът обясняваше, че полицията е намерила нож с кръвта на Дарси по него. Смяташе се, че е мъртва.

Мамка му, трябваше да се сети, че е мъртва. Но как да го повярва, когато се влюбваше в нея?

Остин изключи телевизора. Облегна се и затвори очи. Беше ходил в онази уличка няколко пъти, за да огледа. Петното го нямаше, измито от дъждовете и снеговете на четири години. Но сигурно на онова място е умряла. Неговата красива Дарси. Мъртва.

Какво да прави сега? Завлече се до кухнята, извади бира от хладилника и се върна на дивана. Дискът все още беше на масичката. Сложи го в лаптопа си. ДВК беше съвместна корпорация с няколко големи инвеститори. Председателят, който отговаряше за продукцията, беше Силвестър Бакъс, шефът на Дарси.

Погледът на Остин попадна на бележника, където беше започнал списъка с вампири. В него бяха приятелите на Дарси. Грегори, Маги и Ванда. По дяволите, тя щеше да го намрази завинаги, ако предадеше приятелите й. А тя буквално можеше да намрази завинаги.

Добави претендентите от риалити предаването с въздишка, заедно с всички данни, които беше събрал за тях. След това започна да вписва жените вампири. С всяко име усещаше свиване в стомаха. Мамка му. Те са вампири. Врагът. Защо имаше чувството, че ги предава? Защото са приятели на Дарси.

Просна се назад върху дивана. Как ще го стори? Малко ли бе страдала Дарси досега? Може и да бе една от тях, но също така бе невинна. Усещаше го дълбоко в себе си. Дарси никога не би наранила човек.

А приятелите й? Те вярваха, че превъзхождат хората, но не можеше да си представи да навредят на някого. Изобщо не бяха като вампирите, които беше видял в парка с Ема. И не изглеждаше да представляват заплаха за човечеството, както твърдеше Шон. Те дори се обичаха взаимно. Бяха способни на любов. Беше го чул в мислите на Дарси. Тя беше влюбена в Адам. Влюбена в него.

Възможно ли е Шана и Роман Драганести наистина да са влюбени?