Вампирите и градът полностью

Дарси се сви като ударена.

— Нещо такова.

Божичко, това беше ужасно. Единственото, което я спираше да не избяга от сградата с писъци, скубейки косите си, беше фактът, че записът бе поразмазан. Достатъчно ясен, за да се различат две полуголи фигури, които се натискат в джакузито, но лицата не се виждаха добре. Слава богу. Засега беше в безопасност.

— Леле, страшна мацка е тая. Трябва да я поопозная, ако се сещаш какво искам да кажа — намигна Слай. — Кажи де, Нюхарт, коя е?

Дарси преглътна с мъка. Ако истината излезеше наяве, Слай вероятно щеше да я уволни от режисьорския стол и щеше да й предложи позицията на първата порнозвезда на ДВК.

— Мисля, че жената не знаеше, че я снимат.

— И какво от това? — почеса се по катинарчето Слай. — Била е в джакузито. Едва ли е очаквала да остане незабелязана.

— Има логика.

И тя щеше да се постарае да я запомни за в бъдеще. Макар че се съмняваше отново да преживее нещо толкова секси в дългия си, нещастен живот.

— Не мисля, че е редно да издавам името на жената без нейно разрешение.

— Ами редно е. Мога да я направя звезда. — Слай подаде картичката си. — Просто й я дай и й кажи, че искам да се срещнем.

— Непременно — обеща Дарси и пусна картичката в чантата си. — Сега трябва да работя, иначе епизодът няма да е готов за утре вечер.

— Добре. Постарай се — нареди Слай и излезе.

Дарси се върна на предаването на Корки с въздишка.

— Да се връщаме към работата.

Техникът дописа някаква бележка и я подаде.

— Може ли, такова, да предадеш това на жената от джакузито?

Дарси забеляза, че на бележката бяха написани името и телефонният му номер. Рик беше един от малкото смъртни, които работеха в ДВК.

— Нали знаеш, че е вампир?

— Да — отвърна той и отпи от кафето си. — И какво?

— Не мислиш ли, че може да е опасно да излизаш с вампир?

— Нали работя с всички ви. Не ми се виждате особено опасни — заяви и напъха половин поничка в устата си.

Горещият, леко кисел аромат, бе божествен. Дарси силно се изкуши, но последният път, когато опита истинска храна, не успя да я задържи.

— Искам само да се позабавлявам, а жената е яка мацка — обясни Рик и изгълта остатъка от поничката. — Пък и не търся постоянна връзка, сещаш се.

— Ясно. Не мислиш, че между смъртен и вампир може да има дълготрайна връзка.

— Ами не — призна той и облиза захарта от пръстите си. — Може ли да те попитам нещо?

Дарси кимна. Знаеше, че връзката между нея и Адам нямаше да просъществува. Просто не очакваше истината да боли толкова много.

— Трудно ли е да оставиш истинската храна?

Тя се извърна.

— Да. — Пусна бележката на Рик в чантата си. — Да се хващаме за работа.

Бяха работили десетина минути, когато вратата се отвори и рецепционистката на ДВК се подаде зад нея. Дарси вдигна поглед.

— Мога ли да ви помогна?

— Да — отвърна жената и влезе в стаята. — Корки ме помоли да ви дам това, за да го предадете на секси мъжа от джакузито.

И й подаде визитна картичка. Корки беше написала „Обади ми се“ на гърба. Беше добавила и номера на личния си телефон, както и рисунка на две преплетени сърца с червено мастило.

— Колко мило — процеди Дарси, изкушена да разкъса картичката. — Има ли друго? Имам работа.

Рецепционистката почервеня почти колкото боядисаните кичури в косата си.

— Ами, може ли… да му дадете и това, моля? Но не казвайте на Корки. Ще ме убие.

— Какво е? — попита Дарси, като взе бележката.

— Моят телефонен номер — отвърна жената и избяга от стаята.

Дарси хвърли картичката и бележката в чантата си. Щастливият ден на Адам. Бързо му се сформираш фенклуб. И всичко това, само защото знаеше как да свали сутиен рекордно бързо.

Пое си дълбоко дъх и избута гневните си чувства настрани. По-късно щеше да крещи. Сега трябваше да работи. След пет минути вратата отново се отвори. Тя вдигна глава. Точно за когото говореха.

— Добър вечер — появи се с ефектна походка дон Орландо.

Носеше черни кожени панталони, смъкнати надолу, и черно копринено наметало, което изглеждаше малко странно без риза под него. Застана разкрачен в черните си кожени ботуши. Косата му също беше черна, Дарси предположи, че е боядисана. Това означаваше ли, че и гъстото окосмяване на гърдите му беше боядисано? Каква част от дон Орландо беше измислица? Май никой не знаеше истинското му име.

Плъзна тъмните си очи по нея и бавно се усмихна.

— Вие, разбира се, знаете кой съм.

Долен измамник или гнусно прасе според Корки.

— Да, знам.

— Искам да науча името на сексапилната жена в джакузито.

Дарси потисна един стон.

— Не мога да разкрия името й.

Той се подсмихна.

— Просто й кажете, че дон Орландо де Корасон, най-великият любовник в света на вампирите, желае да я ухажва. Тя ще се съгласи.

— Ясно.

Само през трупа ми, което за жалост е твърде близо до истината. Дарси се изправи и тръгна към вратата.

— Имам много работа. Така че, ако преместите ботушките си другаде, ще съм ви много благодарна.

Той се завъртя, от което пелерината му се разпери, и си тръгна. Дарси затвори вратата и я заключи.