Вампирите и градът полностью

— Първия път, да — отвърна Шана и лицето й посърна. — Горкото прасе. Възразих, но Роман каза, че това е единственият начин.

Дарси замръзна.

— Създали са прасе вампир?

Шана направи кисела физиономия.

— Да. Звучи ужасно, знам, но съм благодарна, че Роман се отказа от първоначалния си план да направи експеримента върху себе си — каза тя и потръпна. — Слава богу, че го разубедихме.

Роман е бил готов да си рискува живота, за да бъде със смъртната си съпруга.

— Той много те обича.

Шана кимна.

— В момента е в „Роматех“ и се опитва да разбере къде е грешката. Ласло има теория, но ако е прав, това значи, че експериментът никога няма да проработи.

— О — възкликна Дарси и сърцето й посърна още повече.

— Ласло мисли, че е като да върнеш времето назад, че вампирът трябва да се върне в предишното си човешко състояние, точно както е било. С други думи, човешката кръв, която му се влива, трябва да съдържа собственото му човешко ДНК.

— Не могат ли да добавят ДНК на Роман в синтетична кръв?

— Това смяташе да направи Роман, но снощи откриха, че неговото ДНК е мутирало. И понеже той е на над петстотин години, няма как да разберем какво е било, когато е бил жив.

— Ясно.

Значи беше невъзможно. Щеше да си остане в този капан. Завинаги.

Шана се облегна назад, намръщена.

— Това последно откритие обърка всичко. Бяхме толкова сигурни, че можем да имаме деца, но сега…

— Искала си да имаш деца с Роман ли?

— Да, много. — Погледът на Шана се зарея в пространството. — Изглеждаше съвсем просто. Роман само премахна ДНК от обикновена човешка сперма и инжектира своето. Няколко пъти опитахме изкуствено осеменяване. — Тя поглади корема си. — Може вече да съм бременна. Надявам се.

Дарси се изправи на мястото си, разтревожена.

— Но нали каза, че неговото ДНК не е човешко, че е мутирало.

— Това го разбра едва снощи. Сега иска да прекратим опитите да забременея.

— Но ти не искаш, така ли?

Шана сви рамене.

— Аз го обичам такъв, какъвто е. И ще обичам детето ни, независимо от всичко.

Дарси сведе поглед към корема й.

— ДНК на бебето ще е наполовина вампирско.

— Знам — усмихна се Шана. — Не се тревожи. Опитахме осеменяването само три пъти. Най-вероятно не се е получило. — В усмивката й се появи тъга. — Толкова много исках да имам деца.

— Съжалявам.

Дарси се протегна и я докосна по ръката. Шана я стисна.

— Ще продължавам да се моля. Ще се моля и за теб всичко да се нареди.

Дарси се облегна и пусна ръката й.

— Боя се, че за мен е безнадеждно.

— Винаги има надежда — възрази Шана с искра в очите. — Така казах на Роман преди.

Пред тях затрептя фигурата на Конър, след това стана солидна. Нервите на Дарси се опънаха. Той сложи пластмасова кутия от ДВД и една бежова папка на масичката. Върху папката с почернен шрифт пишеше: „Операция Колове“.

— Извинявайте, че се забавих — започна Конър, след като седна на един стол срещу Шана. — Докато бях в къщата, се получи ново обаждане от Катя.

— О, боже — намръщи се Шана.

— Коя е тя? — попита Дарси.

— Катя и Галина са двете господарки на руското сборище — обясни Конър.

— Жени господарки? — попита Дарси. — Не знаех, че е възможно.

— Революционно е — призна Конър. — Двете поеха поста след смъртта на Петровски.

Шана изсумтя.

— Искаш да кажеш, след като двете го убиха.

— Тъй, тези не са жени, дето бих ядосал — намръщи се Конър. — Сега обаче са много ядосани. Още един член от сборището им е бил убит тази нощ в Сентрал парк.

— Колко станаха вече? — попита Шана. — Трима?

— Тъй. Трима Бунтовници са убити в последните седмици. Катя обвини нас. Отрекох, но тя е убедена, че знаем повече, отколкото казваме.

— А така ли е? — попита Дарси, чиито журналистически инстинкти се пробудиха. — Знаете ли кой ги извършва?

— Имам доста добро предположение — посочи папката Конър. — Приятелчетата ни от ЦРУ. Екипът на операция „Колове“.

Шана простена. Дарси си припомни нещо.

— Ти май ги спомена и преди, нали? В нощта на сватбата на Шана?

Шана кимна уморено.

— Баща ми е начело на екипа. Направи всичко възможно да спре сватбата.

Конър се намръщи.

— И други пакости вършат.

Дарси погледна папката с лошо предчувствие.

— Как един смъртен ще успее да убие вампир? Вампирът ще използва контрола над съзнанието, за да го спре, нали? Или просто ще се телепортира.

— Всеки член от екипа има определени свръхестествени сили — обясни Конър.

— Баща ми има доста — добави Шана. — От него съм наследила способностите си.

— Разбирам. Значи тези смъртни са убийци на вампири със свръхестествени сили. Звучи страшно.

— Страшно си е — въздъхна Шана. — Опитах се да обясня на татко, че има два вида вампири — добрите, хранещи се от бутилка съвременни създания и Бунтовниците. Но той не искаше да чуе. Бясно мрази вампирите. Роман се страхува, че сега вече дори може да ме нарани, тъй като ме смята за предателка.

— Много съжалявам. Сигурно не ти е лесно.

Шана я изгледа тъжно.

— Баща ми усложнява живота на всички ни. Боя се, че дори твоя.

— Моя ли? Но аз никога не съм ги срещала.

— Баща ми ме държа затворена известно време, докато Конър не ме спаси — продължи тя. — Там срещнах повечето хора от екипа, затова сега ги разпознавам.