Вампирите и градът полностью

— Никога не съм те лъгала за името или професията си. — Посочи му видеозаписите. — Никога не съм те разследвала зад гърба ти. Не съм нахлувала на работното ти място, преструвайки се, че желая да те целуна, когато всичко, което съм искала, е информация. Никога не съм прониквала в съзнанието ти. Не съм поставяла най-добрите ти приятели в списък за унищожение. Никога не съм те предавала, не съм планирала да забия нож в гърба ти. Така че кажи ми, Остин, кой от нас е злият!

Той се отпусна назад върху дивана. По дяволите. Толкова силно се опитваше да убеди себе си, че е на правилната страна, на страната на хората. Но беше ли самият той нечовечен?

Погледна към купчината от видеозаписи. Беше се влюбил в човешката Дарси. Когато откри истината за нея, си помисли, че просто може да изключи тези чувства. Да я обяви за мъртва и да погребе чувствата си към нея и да продължи с разследването. Но не можеше. Мамка му.

Беше направил компромис.

И все още беше влюбен. Въпреки че знаеше каква е.

— Трябва да вървя. — Тя се обърна към вратата. Направи няколко последни крачки и затвори очи, като се намръщи при опита си да се съсредоточи.

Блъсна се във вратата.

— По дяволите — измърмори тя и подпря челото си на вратата.

Неговата сладка Дарси.

— Май не си много голям вампир, а?

Тя му хвърли един вбесен поглед през рамо.

— Имам проблем с концентрацията — отвърна тя и отключи първата брава.

Напускаше го. Това го накара да се чувства като предател. Не можеше да я остави да си замине така. Наблюдаваше я как завърта втората и третата ключалка.

— Ти беше всичко, което някога съм искал в една жена.

Ръката й притихна.

— Не ме лъжи.

— Начинът, по който се чувствах не беше лъжа. Беше истинско.

Тя се извърна към него. В очите й блестяха сълзи.

Той посочи записите.

— Първоначално бях любопитен, исках да зная какво се е случило с теб. Но колкото повече те опознавах, толкова по-заинтригуван ставах. По-запленен и впечатлен. Накрая осъзнах, че съм влюбен в теб.

Тя рухна.

— Сега не можеш да понесеш мисълта да ме докоснеш. Мислиш, че съм отблъскваща.

Остин трепна. Господи, искаше му се това да е истина. Щеше да бъде много по-лесно, ако не можеше да понесе да я докосне. Но дори сега, след като знаеше каква е тя, все още я желаеше.

— Дарси — изправи се той. — Ти беше най-красивата жена, която някога съм познавал.

— В минало време. — Тя затвори очи и извърна глава. — Не вярваш, че това между нас може да се получи, нали?

— Не, не вярвам.

— Повторих си го хиляди пъти. Опитах се да устоя, но те исках толкова много…

Остин простена, и двамата страдаха. Незнайно как това, че разбраха един за друг, не им помагаше много.

— Ще те разбера, ако пожелаеш Гарет и аз да напуснем шоуто.

Тя си пое рязко въздух.

— Ще е трудно да обясня тази каша на шефа си. Слай ще побеснее адски много, когато разбере, че съм наела двама смъртни за шоуто, но да доведа двама убийци на вампири…

— Никога не съм планирал да нараня когото и да било. Ние само събирахме информация.

— Която планираше да използваш срещу нас.

Той простена вътрешно. Не можеше да отрече това.

— Шефът ми е отчаян в опитите си да открие дъщеря си.

— И иска да убие зет си ли? — поклати глава Дарси. — Роман и Шана са много щастливи. Би трябвало да ги оставите намира.

— Не мислиш ли, че е в опасност, като се жени за вампир?

Дарси го погледна с насмешка:

— Ти не разбираш колко много се обичат те. Впрочем, не мисля, че изобщо знаеш много за любовта.

Ох. Той знаеше, че любовта боли ужасно.

Дарси въздъхна.

— Ако ти и Гарет направите така, че да отпаднете в следващия кръг, това би било от помощ. Така и двамата ще си тръгнете и аз все още ще имам работата си.

— Добре, ще продължим да държим всичките шпионски работи в тайна.

Тя кимна.

— Така ще бъде най-добре за всички ни.

— Как ни разкри?

Тя въздъхна още веднъж и се обърна към вратата.

— Шоуто се излъчи по ДВК снощи. Шана те видя и разпозна. Обадила се е на Конър и двамата ми разказаха кой си.

Той трепна.

— Мислехме, че най-напред ще приключите със снимките, преди да излъчите първото предаване.

Почукване по вратата я стресна.

— Това е за мен. Аз… ще се видим в пентхауса в понеделник вечерта.

— Да, почакай за минута. — Той стана и отиде до вратата, за да изключи алармената система. — Сега можеш да тръгваш. Лека нощ.

Тя го погледна, а лицето й беше пребледняло.

— Лека нощ.

Беше изминала само няколко крачки, но имаше чувството, че ги разделя пропаст. Два различни свята.

— Такъв срам — прошепна той. Как би могъл някога да я спечели?

— Да, така е — намръщи се тя и отвори вратата.

Остин се напрегна, когато видя облечения в килт шотландец в коридора. Младоликият вампир хвърли на Остин един раздразнен поглед, после взе ръката на Дарси и я отведе.

Далече от живота му, обратно в света на вампирите. Остин бавно затвори вратата.

Какво, за бога, се предполагаше, че трябва да направи? Да предаде Дарси и приятелите й? Или да предаде професията си и ЦРУ?

Иън я ескортира навън от сградата до мястото, където беше паркирал.

— Конър току-що се обади. Грегори се е опитал да те открие. Каза, че шефът ти искал да те види веднага.

Дарси простена.