Вампирите и градът полностью

Тя си пое рязко въздух. Сънуваше я. А гласът му беше изпълнен с болка. Или бе нечистата му съвест? Дали и той си падаше по нея?

Дарси излезе от стаята. Припомни си начина, по който изглеждаше онази нощ в оранжерията, когато си мислеше, че никой не го гледа. Изглеждаше нещастен.

Приближи се до дивана. Дали всички тези празни бутилки не бяха тук, за да удавят мъката му? Надписът на един видео запис привлече вниманието й. Канал 4 „Дарси Нюхарт“. Какво, за бога? Тя грабна записа и го пусна. Намери дистанционното на дивана и се обърна към екрана. Звукът беше доста нисък, но въпреки това го спря.

Видеото започна. Коленете й поддадоха и тя приседна на канапето. О, господи, спомняше си това. Беше за отварянето на кучешкия парк в Бронкс. Тя беше там, жива и се разхождаше под слънцето. Притисна устните си с ръка, а очите й се напълниха със сълзи. По дяволите. Нямаше да плаче. Този живот беше приключил.

Изключи екрана и разгледа записите. Имаше поне дузина — обхващаха цялата й кариера и дори повече. На последния Дарси прочете: Изчезването на Дарси. С въздишка тя го остави на масата. Боже господи. Стисна очи и се съсредоточи над дишането си.

Обзе я спокойствие, когато осъзна, че Остин Ериксън беше гледал тези записи. Беше я изучавал като някакъв обект, който впоследствие да манипулира. Тази лъжлива отрепка. Взе един компютърен диск и прочете заглавието: ДВК „Запис служители“. Това копеле. Взе още два от масата. ДВК „Запис абонати“. ДВК „Запис рекламодатели“. Господи, той трябва да е свалил всичко от ДВК. Това ли правеше в офиса й? Беше дошъл, преструвайки се, че е искал да я види, но всичко е било, за да намери начин да унищожи работното й място, нейните познати, целия им свят.

Тя съзря нещо жълто под дисковете и ги разбута. Измъкна едни жълт бележник и го вдигна, за да различи написаното на него. Нейното име беше надраскано на края на списъка. А заглавието на списъка гласеше: Вампирите трябва да умрат.

Със сподавен писък тя изпусна бележника върху масата. Тръпка премина през цялото й тяло. Да умре? Той имаше намерение да я убие? Притисна ръцете си една в друга и погледна отново списъка. Грегори, Ванда, Маги, в списъка бяха имената на всички, за които я беше грижа. Обзе я паника, която заплашваше да я удави, когато осъзна пълния размер на предателството на Адам.

Дарси скочи на крака. Нямаше да позволи да се превърне в жертва по този начин. Животът й беше откраднат преди, но нямаше да го допусне никога повече. Това копеле. Искаше й се да влезе там и да го изрита в главата. Но първо трябваше да защити приятелите си вампири. Повече нямаше да се преструва, че не е една от тях. Тя беше една от тях и това означаваше война.

Скъса първите няколко страници от доклада и ги направи на малки парченца. После погледна лаптопа му. Вероятно беше пълен с информация. Щеше да го вземе със себе си, като тръгваше. А колкото до дисковете, те трябваше да изчезнат.

Тя ги събра заедно и ги отнесе в кухнята. Отвори микровълновата и ги пъхна вътре. Три минути щяха да са достатъчни. Включи бутона и се отдръпна, усмихвайки се жестоко, когато отвътре започнаха да пращят искри.

— Остани на място — каза бързо един дълбок глас. — Дръж ръцете си така, че да мога да ги виждам.

Дарси се обърна бавно и видя Остин да минава през вратата на спалнята. Лунната светлина отрази пистолета в ръката му. Докато вървеше напред, той се оглеждаше наляво-надясно, като насочваше оръжието си към сенките.

— Сам ли дойде?

Той не можеше да я види добре, осъзна Дарси.

— Сама съм.

Той замръзна при звука на гласа й.

— Дарси?

Тя включи светлините в кухнята и се наслади на шока, изписан на лицето му.

— Изненадан си да ме видиш ли, Остин! — Погледът й се насочи към пистолета му. — Ако планираш да ме убиеш, ще ти трябва нещо по-добро от това.

Тя знаеше кой е той. В напрегнати моменти Остин беше обучен обикновено да удря, като това му позволявате да прикрие всичките си емоции и да реагира с хладна логика и прецизност. Така се предполагаше, че трябва да действа. Но един поглед към лицето на Дарси и всичките му чувства закрещяха да бъдат освободени. Тя знаеше кой е той. Мамка му.

Огледа стаята, за да се увери, че беше сама. Ключалките на вратата му бяха доста сигурни. Заключващият механизъм не беше отключен, така че алармата все още беше включена. Трябва да се е телепортирала вътре.

Един от видеозаписите беше буквално изтръгнат от видеото. Трябва да е гледала някой от тях. Компютърните дискове ги нямаше на масата за кафе. Късове жълта хартия бяха разпилени по масата и пода. Сигурно бе видяла и списъка, който беше направил със заглавие: Вампирите трябва да умрат. Емоциите му се отприщиха.

— Мамичката му.

— Ако имаш предвид себе си, съм напълно съгласна. — Дарси стоеше в кухнята със скръстени ръце и вбесено изражение.

Сърцето му се сви. Не сега. Остави болката настрана и се изправи срещу нея.

— Мога да обясня.