Вампирите и градът полностью

— Не се притеснявай. Вече знам всичко, Остин. — Използваше името му като оръжие и всеки път щом го произнесеше, все едно го удряше и го заклеймяваше като лъжец.

Серия от силни пукания се чуха от микровълновата.

— Какво правиш?

Той изтича в кухнята и натисна бутона да отвори вратичката на микровълновата. Всички компютърни дискове се бяха превърнали в разтопена маса от пластмаса. Слава на Бога, че беше свалил всичко на лаптопа си и на преносима памет. Но изглежда трябваше да смени микровълновата си.

Той я погледна раздразнено.

— Много готино.

Тя погледна към боксерките му:

— Щях да кажа същото нещо.

Бооожее. От всички нощи, точно тази ли трябваше да обуе боксерките си на картинки с тъпия Спондж Боб.

Дарси повдигна вежди.

— Имаш ли семейство? Мислех си, че може да те блъсна от някоя скала. Или може би да те натопя в някое зелено мазно езерце.

— Знам, че си ядосана.

— Олеле. Ти наистина притежаваш телепатични сили.

— Не достатъчно телепатични. — Все още не се беше развълнувал от това как се бяха обърнали нещата. Бе намерил перфектната жена, само за да я загуби.

— Всъщност си мислех, че си човек само до преди няколко дни.

Тя замръзна:

— Аз съм човек.

— Имах предвид жив човек. — Той остави пистолета си на плота, но така, че да е в обсега му. — Мислех, че си невинен жив човек, хванат във вампирския сват. Исках да те спася.

Тя наклони глава, изучавайки го.

— Мислел си, че съм смъртна? Не си могъл да откриеш разликата?

— Не! Ти имаш пулс, по дяволите. Как е възможно вампир да има пулс? И пиеше студен шоколад. Когато прочетох съзнанието ти, си мислеше за плажове и слънце и за семейството си. Що за вампир би продължил да мечтае за слънце?

Тя скръцна със зъби:

— Такъв като мен.

— Направи ме на пълен глупак. Смятах, че си в ужасна опасност. Мислех, че се нуждаеш от спасяване.

— И реши, че ще си герой и ще ме спасиш? — Тя пристъпи по близо, в очите й се отразяваше болката. — Твърде си закъснял.

Той трепна. Беше закъснял. Тя никога нямаше да бъде негова.

— Видях заглавието на малкото ти списъче. Вампирите трябва да умрат. Така че сега, вместо да ме спасиш, искаш да ме убиеш?

Силна болка се заби като кол в сърцето му.

— Никога не бих могъл да те нараня.

— Лъжеш отново. Ти вече ме нарани.

— Не съм го искал. Мислех, че си жива, когато аз… но когато открих, че си мъртва…

— Изглеждам ли ти мъртва! — Тя заби един пръст в гърдите му. — Дали се чувствах мъртва, когато ме докосваше? Имах ли вкус на мъртва, когато ме притискаше страстно?

— Мислех, че си жива, по дяволите! — Той блъсна забодения в гърдите му пръст настрани. — Щом се откъснахме от страстната прегръдка, видях сянката си. Ти нямаше такава. Тогава осъзнах истината.

Очите й се присвиха.

— И тогава ме заряза.

— Какво очакваш да направя? Да правя любов с мъртва жена?

Тя ахна, след което вдигна ръка и го зашлеви силно.

— Може ли една мъртва жена да направи това?

Той усети кръв върху устните си. Боже, трябваше да знае, че не бива да ядосва женски вампир. Дарси беше изключително силна и бърза. Избърса устните си и видя червената ивица кръв върху пръстите си. Тя замръзна, когато погледна към ръката му.

— Какво не е наред, Дарси? Забрави ли да хапнеш, преди да дойдеш тук?

Очите й светнаха гневно:

— Никога не съм хапала никого. Ако ме познаваше по-добре, щеше да знаеш, че не бих могла да извърша подобно нещо.

— Но имаш жаждата за това, нали? — Той пристъпи към нея. — Не можеш да си помогнеш. Ти си такава.

— Престани! — Тя го блъсна назад и напусна кухнята. — Не съм такава. Не съм зла. И никой от моите приятели не е.

Той я последва във всекидневната.

— Виждал съм вида ти в действие. Те атакуват хора, изнасилват и убиват невинни жени.

— Това са Бунтовниците. — Тя мина през стаята. — Останалата част от нас не са такива.

— Изпитваш същата жажда, същата ненаситност за човешка кръв.

— Ааа! — извика тя и вдигна двете си ръце с чувство на неудовлетвореност. — Как може да си толкова сляп? Ти видя приятелите ми в шоуто. Трябва да си разбрал, че няма никакво зло в тях.

Беше толкова дяволски разочарован, че трябваше да я нападне.

— Твоите скъпи приятели съществуват отпреди изобретяването на синтетичната кръв. Така че те трябва да са нападали невинни. Това ги прави зли.

— Какво ти дава правото да отсъждаш какво е зло?

— Представлявам невинните, жертвите.

— Ти не би повярвал, но аз бях жертва.

Сърцето му се сви. Разбира се, и тя беше жертва. И една от невинните. По дяволите, искаше му се всичко да е просто. Правилно или неправилно. Не тази неясна бъркотия, която нямаше никакъв смисъл.

Тя пристъпи към него.