Остин се облегна на стената. Знаеше, че иска да се предаде. Как можеше да устои, когато я желаеше толкова силно? Но ако тя си мислеше, че могат просто да си стиснат ръцете после и всеки да тръгне по пътя си, не осъзнаваше колко дълбоко е затънал той.
В очите й се четеше несигурност.
— Отблъсквам ли те?
— Господи, не. — Не и когато обмисляше дали да не зареже всичко за нея. Проклета ирония. Колко много пъти в миналото той е бил доволният от една-единствена нощ? Вероятно това беше някакъв вид божествена разплата? Превръщаше чувствата им и връзката им в баналност. И това го вбесяваше.
— Страхуваш ли се от мен? — Тя вдигна брадичка. — Не съм хапала никого в живота си и никога не бих го направила. Предпочитам да умра.
— Ти не хапеш? — с мъка произнесе гой.
— Не, не хапя.
— Какъв срам. Аз пък хапя.
Тя отстъпи назад, а очите й се разшириха.
— Ти… искаш да ме ухапеш?
— Със сигурност. — Той скръсти ръце, излъчваше равнодушие, въпреки растящия в него гняв. — Харесва ми да хапя.
Тя го погледна разтревожено.
— Силно ли?
— Не достатъчно, за да боли. По-скоро като серия от гризвания, с прокарване на език по най-чувствителните места от тялото ти. А след това и облизване с език. И да не забравя радостите от смученето.
Тя зяпна. После се съвзе и облиза устните си.
— Къде по точно искаш да ме ухапеш?
Той я огледа бавно.
— В основата на шията, където започва рамото ти. И мекото местенце над пъпчето.
— Тук? — Тя плъзна ръка под ластика на бледосините си шорти.
— Да. — Гласът му звучеше дрезгаво, затова той прочисти гърло. Посочи обутите й в лъскави чехли стъпала. — И пръстите ти.
— Оу. — Тя ги свали и размърда пръстите на краката си по дебелия килим. — Някъде другаде?
— По прасците ти. По вътрешната част на бедрата ти. По задната част на бедрата ти, където се свързват със сексапилното ти задниче.
Тя се обърна настрани и вдигна подгъва на шортите си, за да разкрие извивката на дупето си.
— Тук? — Тя погали кожата си. Очите й леко се премрежиха. — Някъде другаде?
Неговата възбуда опъна коприната на боксерките му.
— Началото на бедрото, точно под кръста.
Тя дръпна шортите си няколко сантиметра надолу, после прокара ръце по кожата си.
— Някъде другаде?
— Долната част на гърдите ти, където те са налети и тежки.
— Ах. — Тя нави потника си нагоре и показа долната част на гърдите си. Спря точно преди да открие зърната. Сложи длани под гърдите си и ги повдигна. Когато погледна към него, очите й потъмняха и започнаха да блестят.
Мили боже! Той се напрегна.
— Очите ти станаха червени.
— Това означава, че съм гореща и готова.
— Автоматично ли се случва? — Мамка му. Ако не можеше да контролира своята вампирска същност, какво ли друго можеше да направи?
Тя тръгна бавно към него.
— Кажи ми, къде другаде искаш да ме захапеш?
Нямаше да й позволи да го зашемети. Имаше още няколко коза в ръцете си. Съсредоточи менталните си мисли и навлезе в съзнанието й. Тя се задъха, затвори очи, а по бузите и шията й изби червенина.
—
Тя отвори очи и се усмихна леко.
— Както желаеш. — Издърпа потничето си през главата и го остави да падне на пода.
Той беше възхитен от гърдите й, но изведнъж една ледена вълна от психическа сила се блъсна в него и започна да се върти в съзнанието му. Той автоматично я отблъсна и разсея.
— Много си силен — прошепна тя.
— Ти не си.
Дарси сви рамене.
— Никога не съм опитвала преди. Не харесвам проникването в чуждото лично пространство.
— Следователно, не харесваш и моето проникване в съзнанието ти.
— Не ми харесва, когато вампирите го правят. Толкова ужасно студени са. А ти си толкова прекрасно топъл — изчерви се тя. — Нямам какво да крия от теб и е толкова приятно да усещаш топлина отвътре. От толкова дълго време се чувствам студена.
Студена, защото на практика тя беше мъртва през половината време. В какво се забъркваше той? Всяка сутрин щеше да се събужда до мъртва жена. Но не можеше да пренебрегне болката и тъгата в очите й. Нейната болка беше негова. Нейният свят щеше да стане негов.
Тя застана пред него гола, с изключение на късите шорти. Очите й бяха възвърнали небесносиния си цвят, изпълнени с желание и страх. Страхуваше се, че той може да й откаже.
— Казваше ми къде искаш да ме ухапеш — напомни му тя тихо.
— Да, има едно място. Но аз няма да те ухапя там. Ще те любя. — Той се наведе към нея и вдиша аромата на шампоана й. Нежно отмести косата й. Там на врата й имаше два малки белега от ухапване на вампирски зъби. Бедната Дарси. Нищо чудно, че косата й винаги беше пусната. Той докосна белезите с върха на пръстите си.
Тя потръпна.
— Къде искаш да ме любиш?
Той прошепна в ухото й:
— В твоята сладост.
Той я придърпа в обятията си и я отнесе в леглото.
— Остин?
— Да. — Той щеше да я вземе и да вървят по дяволите всички последици.
