Дарси чу оглушителните удари на сърцето си, когато протегна ръка към Остин. Да! Ако всичко останало се провалеше, поне щеше да й остане тази великолепна нощ. Остин падна върху леглото и я притисна в прегръдките си. Да, умът й повтаряше една и съща дума, тъй като бе твърде възбудена, за да мисли за нещо друго. Обсипа с целувки лицето му и зарови ръцете си в косата му. Беше гъста и влажна, и толкова мека, в невероятен контраст с наболата по челюстта му брада. Той също целуна лицето й и Дарси хареса факта, че го бе направил бързо, дори страстно. Какво ако изгубеха контрол и последваше чувствено избухване? Тя обичаше полъха на безразсъдност, а това щеше да бъде една дяволска експлозия.

Устните им се откриха едновременно. Той нахлу в нея с език, в същото време, когато проникна в ума й.

— Тук съм, Дарси. Никога вече няма да почувстваш студ.

Тя се отвори за него, едновременно психически и физически, наслаждавайки се на топлината, идваща от ума и тялото му. Почувства страхопочитание, когато осъзна доколко бе отслабила защитата си. Той бе в ума й, а скоро щеше да проникне и в тялото й. Щеше да опознае всеки сантиметър от нея, отвътре и отвън. И странното в случая бе, че тя не се страхуваше. Вярваше му. Никога преди не се бе доверявала толкова много на друг.

Той се отдръпна назад и я погледна, а ръката му приглади косата й.

— Дарси, за мен е чест.

Бе чул мислите й. А тя имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне от толкова много любов. Копнееше да му покаже силата на чувствата си и го направи. С мълниеносно движение го просна по гръб и притисна ръцете му към леглото.

— Уоу! — На лицето му се изписа изненада и изведнъж стана предпазлив. — Ти си, ъмм, наистина силна.

По-силна отколкото бе предполагал. Страхотно. Дарси изучаваше мускулите по ръцете и гърдите му. Та тя бе толкова силна, колкото мъжествения супершпионин. Той стисна юмрук и се опита да я отмести от китката си. Не успя дори да я помръдне. Направо супер.

Той се намръщи и се вгледа в нея.

— Предполагам, че това те възбужда. Очите ти станаха отново червени.

— Не се тревожи, ще бъда нежна — усмихна се тя.

Освободи китките му и плъзна пръстите си нагоре по ръцете му, около бицепсите и раменете, завършвайки с гърдите му, където разтвори длани и проследи ивицата от тъмнокафяви косъмчета, стигаща до пъпа му. Какъв прекрасен мъж. Би могла да го изяде жив.

Той се подпря на лакти и й хвърли притеснен поглед.

— Предпочитам да не го правиш.

О, негодникът я бе чул.

— Имах предвид метафорично. Отпусни се. — Тя го бутна обратно върху леглото. — Казах, че ще бъда нежна. — Хвана ластика на сексапилното му червено бельо и го дръпна.

Хръц. Дарси потрепери, когато тънката коприна се разкъса на две.

— Опа.

Остин повдигна глава, за да погледне скъсаните си шорти.

— Съжалявам — извини се тя с усмивка. — Малко съм нетърпелива. — Погледна надолу към него. — И май не съм единствената.

Със стон той отново се просна на леглото:

— Ако не осъзнаваш собствената си сила, може би трябва… — Той изпъшка, когато ръката й обхвана пениса му.

— Трябва какво? — попита тя и го погали нежно.

— Продължавай — стисна зъби той.

Тя описа малки кръгове около главичката:

— Знаех си, че мога да те убедя.

— Да, аз съм лесен. — Затворените му клепачи трепнаха. Ускореното дишане надигаше гърдите му.

Той бе толкова красив мъж. И толкова голям. Дарси проследи с пръст вената по дължината на члена му, след което се притисна към него, така че да може да повтори ласката с език. Ръмжене се разнесе дълбоко в гърлото му. Тя остави следа от целувки до главичката и го пое в устата си.

— Харесва ли ти? — попита го тя наум.

— Господи, да! Толкова си добра. Ти… Чакай! — Той се опита да седне.

Тя го освободи от устните си с примлясване:

— Ммм, има вкус на пилешко.

— Не е смешно. Никога не си правила любов като вампир, нали? Изобщо знаеш ли какво трябва да очакваш?

Тя притисна бузата си към мъжествеността му, след това го целуна:

— Очаквам да си прекараме добре. Ще бъда нежна.

— Но ти не можеш да контролираш очите си или силата си. Ами ако изгубиш контрол и зъбите ти се покажат?

Тя спря, а устните й все още бяха върху члена му.

— Кръв господня. — Той я отблъсна от себе си и притисна гърба й към леглото.

Дарси прехапа устни, за да не се разсмее.

— Не е смешно — изръмжа той.

— Но аз нямаше да те ухапя. — Типично по мъжки, бе толкова притеснен за опазването на семейните скъпоценности.

— Чух това. — Погледът му я обгърна, а ръцете му продължаваха здраво да държат китките й.

Дарси знаеше, че е достатъчно силна да го отблъсне, ако пожелаеше.

— Но не искаш, нали? — попита я той.

Тя бавно му се усмихна:

— О, скъпи, оставена съм изцяло на милостта ти. Какво ще направиш?

— Отсега нататък само ще те хапя — усмихна й се той в отговор.

— Предполагам, че мога да се примиря с това — въздъхна тя. Особено, ако ухапеше всички онези места, които бе споменал преди.

— Няма проблем. — Той се притисна към врата й и засмука извивката на шията й.

Перейти на страницу:

Похожие книги