Вампирите и градът полностью

— Искам докладите ви, но Гарет няма такъв. Той каза, че ти също нямаш. Каза още, че вампирите са разбъркали умовете ви.

Остин седна.

— Да, мисля, че са.

— Как можа да позволиш това да се случи? — Шон го изгледа свирепо. — Мога да разбера, ако Гарет има проблем с отблъскването на техния контрол над ума, но ти… Остин, силата ти е много по-голяма от обичайното! Трябва да си бил способен да ги спреш.

Остин присви очи, сякаш се опитва да се концентрира.

— Спомням си някои неща. Но нищо, което е от значение. Не знаем къде е дъщеря ти. Съжалявам.

Шон стисна зъби.

— Какво си спомняш?

Остин сви рамене.

— Не мога да си припомня имената им, но там имаше няколко вампири. Бяха безобидни.

Шон изсумтя.

— Я, това е оксиморон, безобиден вампир.

— Те никога нямаше да ни навредят.

Шон тресна писалката върху масата.

— Разбъркали са мозъка ти. Това ти вреди.

— Спомням си някои имена — заяви Гарет. — Роберто. Не, може би беше Алберто. И имаше някаква къща на плажа.

Остин поклати глава.

— Не, беше пентхаус.

— О, да, правилно — възкликна Гарет. — Защо си спомням къща на плажа?

Остин проникна в ума на Гарет и го снабди с още образи.

— Спомням си конкурса и това, че имаше петима журита. Пудели — каза Гарет.

— Какво? — Шон го стрелна с объркан поглед.

— Съдиите бяха пухкави розови пудели. — Гарет се намръщи и потърка лъщящото си чело. — Това не може да е вярно.

— Тези копелета. — Шон стовари юмрук върху масата. — Те си играят с нас. — Той стана и започна да обикаля из стаята. — Всичко това беше загуба на време. Не сме по-близо до намирането на дъщеря ми.

Остин пое дълбоко дъх.

— Мисля, че трябва да съсредоточим усилията си върху вампирите, които в действителност нападат хора. Вампирите в ДВК просто искат да се забавляват помежду си с глупави сапунени опери и да продадат няколко бутилки Шококръв. Може да са виновни, че имат лош вкус, но в същината си, те са безобидни.

Шон спря да обикаля и се втренчи в Остин.

— Ако вампирите са бърникали в главата ти, всичко, което кажеш, е под съмнение. Няма такова нещо като безобиден вампир.

— Спомням си достатъчно от риалити шоуто, за да знам, че тези вампири никога няма да навредят на хората.

Шон му се присмя.

— Това ли си спомняш, Гарет? Група сладки безобидни вампири?

Лицето на Гарет пламна.

— Нямаше никакво хапане. Пуделите бяха мили. Исках да кажа дамите.

Шон му се намръщи.

— Изглеждаш болен. Провери ли врата си за белези от ухапване?

Гарет пребледня.

— О, боже мой. — Той разкопча яката си и прокара пръсти по врата си. — Добре съм.

— Не, не си — скръцна със зъби Шон. — Паметта ти е била изтрита. Вземи си час при служебния психиатър.

— Да, сър. — Гарет избърса влажното си чело. — Чувствам се странно, сякаш имам температура.

Шон присви очи.

— Можеш да тръгваш — нареди тихо той.

— Благодаря ви, сър. — Гарет тръгна с нестабилна походка към вратата и напусна.

Остин се изправи, за да го последва.

— Седни.

Той седна обратно. Поток от топъл въздух обгради ума му с мощен и задушаващ натиск. Остин знаеше кой беше и също така знаеше, че умът му е пълен със спомени, които не можеше да позволи някой да види. Спомени, които претендираше, че са забравени. И спомени за Дарси. Менталните сили на Шон стягаха като менгеме. Остин незабавно издигна защитна стена и започна да събира сили.

— Не е зле — прошепна Шон. — Осъзнаваш, че когато човек нахлуе в съзнанието ти, чувстваш топлина, нали? Колко интересно, че Гарет усещаше топлина.

Силите на Остин достигнаха предела си. Той свали защитната стена и отприщи силата си, разбивайки мощното стягане, което го обграждаше.

Шон остана вцепенен и дишаше тежко.

Остин се изправи.

— Не опитвай това отново.

— И очакваш да повярвам, че вампирите са разбъркали мозъка ти? — Лицето на Шон бе почервеняло от гняв. — С такава сила, каквато имаш, те не могат да ти направят нищо. Освен ако не го искаш.

Остин скръцна със зъби. Надяваше се да насочи вниманието на Шон върху Бунтовниците и далеч от Дарси и приятелите й. Но това никога нямаше да стане. Шон вече нямаше да му има доверие.

Той го стрелна с унищожителен поглед.

— Какво се е случило с теб, Остин? Да не би да позволи на някоя от онези вампирски кучки да те съблазни?

Той сви ръцете си в юмруци.

— Уверявам те, че съм в пълен контрол над себе си.

— Тогава го докажи. Върни се в пентхауса и ги намушкай всичките, докато спят.

Остин преглътна тежко.

— Не.

Шон заби дланите си в масата и се наведе напред.

— Помисли внимателно, преди да отговориш, Ериксън. Отказваш да се подчиниш на пряка заповед, така ли?

Сърцето му ускори ритъма си, причинявайки гръмовен шум в ушите му.

— Да. Така е. Днес ще си подам оставката.

— Глупак такъв.

Остин поклати глава.

— Ти си този, който отказва да научи истината. Има два вида вампири. Трябва да оставиш миролюбивите вампири на мира и да съсредоточиш усилията си върху Бунтовниците. Те са опасните.

— Всички са опасни!

— Не, не са! За бога, Шон, говори с дъщеря си. Шана ще ти каже истината.

— Не ми говори за нея! Тя се обърна срещу мен. А сега, ти също ме предаваш. Разкарай се оттук!

Остин тръгна към вратата.