Вещиците полностью

— Но в това няма никакъв смисъл, бабо.

— О, има, и още как. Мирише не мръсотията, а ти. Миризмата, която се разнася от твоята кожа, влудява вещиците. Тя се носи на талази, а тези зловонни вълни, както ги наричат вещиците, се носят из въздуха и ги удрят право в носа. Направо им се завива свят от тях.

— Чакай малко, бабо…

— Не ме прекъсвай. Искам да кажа, че когато не си се мил една седмица и кожата ти е мръсна, тогава от нея не се излъчва толкова силна воня.

— Повече никога няма да се къпя — заявих аз.

— Просто не се къпи прекалено често — рече баба. — Веднъж месечно е напълно достатъчно за едно здравомислещо дете.

В такива мигове най-много обичах баба си.

— Бабо, а в тъмна нощ вещицата как различава миризмата на дете от миризмата на възрастен?

— От възрастните не се разнасят зловонни вълни. Само от децата.

— Но аз не мириша наистина, нали? В момента не воня?

— На мен не ми миришеш — отвърна баба. — За мен ухаеш на малини и сметана. Но за вещиците вониш отвратително.

— На какво им мириша?

— На кучешко ако — рече баба.

Олюлях се. Бях изумен.

— На кучешко ако ли? — извиках аз. — Не мириша на кучешко ако! Не е вярно! Не ти вярвам!

— Освен това — продължи баба с лека наслада, — за вещицата ти миришеш на прясно кучешко ако.

— Не е вярно! Знам, че не мириша на кучешко ако, било то прясно или изсъхнало!

— Няма смисъл да спориш. Това е факт.

Бях възмутен. Не можех да повярвам на думите на баба.

— Затова, ако на улицата се разминеш с жена, запушила нос, тя спокойно може да е вещица.

Реших да сменя темата.

— Кажи ми по какво друго мога да позная вещицата.

— По очите — каза баба. — Вглеждай се внимателно в очите, защото очите на истинските вещици са различни от нашите. Погледни в центъра на окото, където обикновено има черна точица. Ако жената е вещица, цветът на точицата ще се сменя непрекъснато и в центъра й ще видиш да проблясват пламъци и да искри лед. Целият ще потръпнеш.

Баба се облегна на стола си и дръпна доволно от пурата. Аз седнах на пода, взрян като хипнотизиран в нея. Тя не се усмихваше. Изглеждаше напълно сериозна.

— Има ли и други знаци?

— Разбира се. Май не схващаш, че вещиците изобщо не са жени. Те изглеждат като жени. Говорят като жени. И могат да се държат като жени. Но всъщност са напълно различни същества. Те са демони в човешки облик. Затова са с нокти на котка, плешиви са, имат странни носове и особени очи, и трябва да прикриват всичко това от хората.

— По какво друго се различават, бабо?

— По краката — отвърна тя. — Вещиците нямат пръсти на краката.

— Нима! — извиках аз. — А какво имат вместо пръсти?

— Имат само стъпала. Стъпалата им са правоъгълни и в краищата им просто няма пръсти.

— Трудно ли им е да ходят? — попитах аз.

— Не. Но срещат трудности с обувките. Всички дами обичат да носят малки обувки с остри върхове, а на вещиците, които са с широки стъпала с правоъгълни краища, им е страшно трудно да напъхат ходилата си в спретнатите островърхи обувки.

— Защо тогава не носят удобни широки обувки с правоъгълни върхове?

— Не смеят. Също както крият плешивите си глави с перуки, така трябва да крият и грозните си крака, като ги напъхват в хубави обувчици.

— Но това не е ли ужасно неудобно? — попитах аз.

— Изключително неудобно е. Обаче са се примирили.

— Щом вещицата носи обикновени обувки, ще ми е трудно да я разпозная, нали, бабо?

— Страхувам се, че е така. Възможно е да забележиш как накуцва съвсем леко, но само ако се вгледаш внимателно.

— Това ли са единствените разлики между вещиците и обикновените жени?

— Има още една — рече баба. — Още една-единствена.

— Каква е тя, бабо?

— Слюнката им е синя.

— Синя ли? — извиках аз. — Не е възможно! Слюнката им не може да е синя!

— Синя е като боровинка.

— Лъжеш, бабо! Никой няма синя слюнка!

— Вещиците имат.

— На мастило ли прилича?

— Точно така. Дори пишат със слюнката си. Използват онези старомодни писалки и просто плюнчат писеца.

— Мога ли да забележа синята слюнка, бабо? Ако вещицата ме заговори, ще успея ли да я видя?

— Само ако се вгледаш внимателно — отвърна баба. — Ако се взреш много внимателно, вероятно ще зърнеш синкавия цвят на зъбите й, но той не си личи много.

— Ще го забележа, ако тя се изплюе — казах аз.

— Вещиците никога не плюят. Не се осмеляват.

Не можех да повярвам, че баба би ме излъгала. Всяка сутрин тя ходеше на църква, а преди всяко хранене казваше молитва. Човек, който прави тези неща, не би излъгал. Започвах да вярвам на всяка нейна дума.

— Това е всичко, което мога да ти кажа — рече баба. — Но тези знаци едва ли ще са ти от голяма помощ. Никога не можеш да си напълно сигурен дали една жена е вещица само като я погледнеш. Ако обаче носи ръкавици, има големи ноздри, странни очи, коса, която прилича на перука, и ако зъбите й са синкави, в случай че забележиш всички тези неща накуп, веднага си плюй на петите.

— Бабо, ти като малка срещала ли си вещица?

— Веднъж. Само веднъж.

— Какво се случи?

— Няма да ти кажа. Ще се уплашиш до смърт и ще сънуваш кошмари.

— Моля те, разкажи ми — умолявах я аз.