Проклетият ледерий се беше оправил малко прекалено бързо за вкуса й. Адски бързо за вкуса на Хано най-вече, щото Хано падна с половин череп останал след едно от най-гадните посичания с меч, каквито беше виждала изобщо. Изкара войника от равновесие обаче, заради тъпите им стремена, тъй че не беше трудно за Ърб да се пресегне с едната си великанска ръка, да го награби за колана или не знам за какво и да го вдигне тоя тъпак от коня. Хвърли го долу с такава сила, че въздухът му излезе от двата края. При което Ърб заби стоманения си юмрук толкова здраво в лицето под шлема, че чак кокалчетата на пръстите го заболяха, като ги натресе в черепа — ниско, точно над прешлените или както им викат там. Зъби, парчета кокал и месо се пръснаха на всички страни.
Първата загуба в отделенията. И само защото Хано скочи много бързо, мислеше си, че ледериецът още е объркан и безпомощен. Но не, тия войници бяха ветерани. Окопитили се бяха адски бързо.
Солтлик беше посечен лошо, макар че Балгрид се бе потрудил над него и вече нито кървеше, нито беше в безсъзнание. А пък на ефрейтор Рийм му отсякоха два пръста на лявата ръка — лоша блокада с щита. Горкият Ърб не се оправяше много добре като сержант.
Хелиан се обърна много внимателно и видя Ърб да седи на един прогнил дънер. Изглеждаше нещастен. Тя удари здрава глътка ром и закрачи към него.
— Ърб, вече и двамата сме сержанти, нали? Дай да намерим някои храсти и да се сврем. Навита съм за малко потене и пъшкане с някой, пък и като сме с еднакъв ранг и всичко, ясно е, че никой тука няма да се оплаква.
Той примига и я погледна, опулен като бухал.
— К’ъв ти е проблемът, Ърб? Не съм толкоз грозна като тебе, нали?
— Ърб не е грозен — обади се с недоверчив смях Рийм. — Мейсан си губеше ума покрай него! Може би затова се остави да я прехвърлят в отделението на Балм.
Хелиан изпръхтя.
— Млъквай, Рийм. Ти си капрал. Това тука е сержантска работа.
— Искаш да се въргаляш с Ърб, сержант. Няма нищо общо с това, че сте сержанти, и има всичко общо с това, че Ърб прилича на проклет от боговете бог и че ти си толкова пияна, че си зажадняла за потене и пъшкане.
— Пак не е твоя работа.
— Може и да не е, но ние тука ще слушаме. Както каза Скант, ако Мейсан беше тука, всички можехме да ги сънуваме ония сънища и сигурно даже да опитаме, като се надяваме тя като е толкова отчаяна, дето не стига доникъде с Ърб, току-виж вземе да…
— Откога стана толкова хлевоуст, Рийм? — изръмжа Балгрид. — По-добър беше, докато мълчеше загадъчно. Сега загуби два пръста и какво става?
— Млъквай, всички! — ревна Хелиан. — Искате да дойде още някой патрул и да не сте готови навреме ли? Хайде всички, без Ърб тука, провери снаряжението, събирай трофеите и каквото е там, и ако искате да слушате, просто не издавайте прекалено много стонове. От завист и разни такива.
— Няма да стенем от завист, Хелиан. По-скоро…
— Мълчалив и загадъчен, проклет да си, Рийм!
— Приказва ми се, Балгрид, и не можеш да ме спреш…
— Само че мога и изобщо няма да ти хареса.
— Проклет некромант.
— Просто от другата страна на Денъл, Рийм, непрекъснато ти го казвам. Денъл дава, Качулатия взима.
Хелиан се приближи до Ърб, който я погледна с ужас.
— Отпусни — каза му тя. — Нищо няма да режа. Нищо от теб поне. Но ако бъда отхвърлена жестоко тука…
— Ей там има хубав мъх — подхвърли Скант, стана и се отдалечи, като посочи с ръка.
Хелиан се пресегна и дръпна Ърб да го вдигне.
Балгрид изведнъж се озова до него.
— Слушай, сержант…
Тя задърпа Ърб покрай мага.
— Не, сержант! Ония, дето вървят по дирята ни — мисля, че са ни намерили!
Всички моментално извадиха оръжията си и се пръснаха на защитни позиции — груб кръг с лице навън, с Хелиан и Ърб в средата.
— Балгрид — изсъска тя. — Можеше да…
Конски копита, тежкият дъх на животни, после един глас извика ниско, на малазански:
— Капитан Фарадан Сорт и Бийк. Идваме, тъй че си приберете проклетите „острилки“.
— О, просто страхотно — въздъхна Хелиан. — Свободно, всички. Това е оная ужасна капитанка.
Морска пехота, моля ви се. Никак не му харесаха на Бийк, като ги видя. Зли, гладни, навъсени, след като капитанът ги беше намерила. А и един умрял имаше също така.
Фарадан Сорт подкара коня си между тях и слезе. Бийк остана засега където си беше, недалече от двамата войници, които чак сега заприбираха мечовете си. Виждаше ясно некроманта, с призрачно бялата аура около него. Смъртта тук беше навсякъде, стаеният въздух бе натежал от последния дъх на умиращите и той го усещаше като юмрук в гърдите си.
Винаги беше така, когато умираха хора. Изобщо не трябваше да става войник.
— Хелиан, Ърб. Трябва да поговорим. Насаме. — Гласът на капитана беше хладен и твърд. — Бийк?
— Капитане?
— Ела с нас.
О, не. Но все пак подкара напред, а след това се смъкна от седлото. Твърде много внимание към него изведнъж, от всички страни. Наведе глава и застана до капитана.
Малката група се отправи към гората.
