Вейл беше като зашеметен от стоическата монотонност, с която Ралф разказваше ужасяващата си история. Не показа и най-малкия признак на емоция или разкаяние по време на разказа си. Сякаш четеше менюто в някой ресторант. Вейл не си водеше бележки. Той отпи от кафето и загледа Ралф, който се бе втренчил в брадичката му.
— Какво има предвид Енгстрьом, когато говори за Деня-А? — попита Вейл.
— Второто пришествие. Христос се връща за Армагедон, последната голяма битка между доброто и злото.
— Значи Светилището планира голяма битка в Деня-А?
— Да, мисля, че е така.
— И той се подготвя за това? За това му е цялата тази армия, кражбата на оръжия, ограбването на банките — всичко това е подготовка за големия ден?
— Само предполагам.
— Значи Генерала никога не е достатъчно ясен, когато говори на тази тема?
— Не, никога не е казвал точно кога ще стане всичко това.
— Или къде?
— Не. Не виждате ли? Тук става дума за Свещена война.
— А Денят-А е датата, на която тя ще избухне?
— Предполагам, че да.
— Като войната на Хитлер. Третият райх беше Третият кръстоносен поход в ума му. Той изтреби милиони хора в името на Иисус Христос, Ралф, ти знаеше ли това?
— Да, сър, чувал съм.
— А ако изправим Генерала пред съда, ти ще откажеш да дадеш показания, така ли?
— Това беше предварителната ни уговорка — отвърна нервно той и хвърли един поглед към Файърстоун. Съдия-изпълнителят в първия момент не реагира. В края на краищата, Вейл беше основната действаща фигура.
— Да, ние се споразумяхме за това — отговори накрая той.
— Е,
— Аз вече дадох много — отвърна той.
— Какво си дал? Доста приказки? От какво си се лишил? От живота в Светилището? Ти си извършил съвсем хладнокръвно убийство в Северна Каролина, Ралф, и въоръжен грабеж от оръжеен склад в Хелена. Правителството си е затворило очите за тези престъпления. Сега си на челно място в списъка на Енгстрьом. Те ще ви пръснат черепите — на теб и Мари — при първата сгода. За тях ти си по-малко от нищо. Ти обаче си мислиш, че си е в реда на нещата да живееш до края на живота си на гърба на правителството и да не си мръднеш дори и пръста, за да спрем тая лудост.
— Аз не съм… — започна Ралф и внезапно спря.
— Не си какво, луд ли?
— Те никога не са убивали човек при тези нападения и…
— Снощи в Битъррут Маунтънс са застреляли десет американски войници. Екзекутирали са ги! Чу ли за това?
— Имаше нещо по телевизията, но…
— Те грабят народа на Съединените щати и убиват хладнокръвно десет войници. Тук няма нищо свещено. Какво има толкова да се гордее човек? Знаеш ли, Ралф, за мен това е един страхлив акт на тероризъм. Енгстрьом може да размахва Библията навсякъде, където поиска, а аз ще му размахвам в лицето конституцията на Съединените щати и ще видим на кого ще хване вяра съдебното жури.
Ралф не отговори. Погледна Файърстоун за подкрепа, но съдия-изпълнителят гледаше кафето си и не каза нищо. Ралф се извърна към Мари, която стоеше до печката със скръстени ръце. Тя беше забила поглед в пода.
— Може би е било… — започна Ралф и отново не довърши.
— Може би е било какво? — попита Вейл гневно.
— Може би е било акт на обявяване на война — прошепна Ралф. — Може би е било Денят-А.
Вейл вече знаеше защо Кастен го беше пратила да разговаря с тези двама мъже.
Джордан беше истински фанатик, човек, който се чувстваше предаден от правителството си, отказал се от законното търсене на правата си и посветил се на идеята за революция, също като хипитата от шейсетте. В много отношения историята му беше по-вледеняваща от разказа на Ралф — въпреки че той бе разказал без никакво разкаяние за линчуването на невинния чернокож войник. Джордан беше човек на чувствата, много по-опасен от младия негодник, който от самото си детство е бил обучаван да бъде психопат, в пълно неведение относно моралните задръжки, налагани от скъпоценната му Библия. Ралф беше просто изпълнител, който изпълняваше каквото му е наредено, без дори и да се сеща за Десетте Божи заповеди. Джордан беше водач, чиито чувства можеха да предизвикват граждански неподчинения, които неизменно довеждат до съпровождащото ги насилие.
Кастен бе направила необходимото, за да може Вейл да се запознае с двата полюса на хората от милициите.
Той стисна зъби при мисълта за Ралф и гневно се взря през прозореца.
— Успя да ти вдигне кръвното, нали? — проговори накрая Файърстоун.
— Може и така да се каже.
— Но Джордан не успя да го направи.
— Знаеш ли, при Джордан се опитах да видя нещата през неговите очи. Не съм съгласен с абсолютно нищо от позициите му, но мога да видя целия път, който е изминал, за да стигне дотам. Той всеки ден блъска като вол, докато този негодник тук живее на гърба на данъкоплатците.
— Той ни снабди с много информация, Мартин.
