— Навярно утре ще може да стане за малко — каза Арагорн. — Разрешете му да излезе, ако поиска. Може да се поразходи заедно с приятелите си.
— Удививелен народ — поклати глава управителят — Яка им е жилката, като ги гледам.
Пред входа на Домовете вече се бе събрала тълпа да види Арагорн; хората го последваха и след вечерята дойдоха с молбата да излекува техни близки и приятели, гинещи от болести, рани или от Черната сянка. Арагорн стана и излезе, сетне прати да повикат синовете на Елронд и тримата работиха цяла нощ. А из Града се понесе мълва:
„Кралят наистина се е върнал.“ И го нарекоха Елфически камък заради зеления камък, който носеше, и тъй сам народът му избра онова име, което му бе предречено още от рождение.
А когато не му останаха сили да лекува, той се заметна с плаща, напусна града призори и отиде в шатрата си да поспи. На сутринта над Кулата се развя знамето на Дол Амрот, бял кораб с формата на лебед върху синя вода, а хората гледаха нагоре и се чудеха не е ли било само сън идването на краля.
Утрото подир битката изгря свежо, с леки облачета и западен вятър. Леголас и Гимли станаха рано и поискаха разрешение да се качат в Града; искаха час по-скоро да се срещнат с Мери и Пипин.
— Зарадвах се, като разбрах, че още са живи — каза Гимли. — Голяма мъка беше да ги гоним из Рохан и не бих искал толкова труд да иде на вятъра.
Елфът и джуджето влязоха заедно в Минас Тирит и по пътя им хората с удивление гледаха странната двойка; Леголас бе неизмеримо по-красив от хората и крачейки в ранното утро, пееше с ясен глас елфическа песен; до него Гимли пристъпваше напето, поглаждаше брада и се озърташе наоколо.
— Тук-там има добра зидария — каза той, оглеждайки стените, — но се среща и по-лоша, а в планировката на улиците има какво да се желае. Когато Арагорн поеме властта, ще му предложа услугите на каменоделците от Планината и ще му сътворим град за чудо и приказ.
— Повече градини им трябват — каза Леголас. — Къщите са безжизнени, рядко се среща зеленина да расте с радост. Ако Арагорн поеме властта, Горският народ ще му подари пойни птици и дървета, що не умират.
След известно време срещнаха принц Имрахил и като го видя, Леголас се поклони доземи, защото разбираше, че е срещнал човек с елфическа кръв в жилите.
— Привет, благороднико! — каза той. — Отдавна напусна Лориенските гори народът на Нимродел, ала и до днес личи, че не всички са отплавали от залива Амрот на запад през морето.
— Тъй разказва историята на моя край — отвърна Принцът, — но от незапомнени години не е идвал сред нас някой от прекрасния народ. Затуй съм удивен сега, виждайки един от тях тук, сред скръб и война. Какво търсиш?
— Аз съм един от Деветте спътници, които потеглиха с Митрандир от Имладрис — каза Леголас, — и заедно с моя приятел, джуджето, пристигнахме с дружината на господаря Арагорн. Но сега искаме да видим приятелите си Мериадок и Перегрин — чухме, че са под твои грижи.
— Ще ги намерите в Домовете на изцелението — каза Имрахил. — Аз ще ви заведа натам.
— Достатъчно и да пратиш някого — отвърна Леголас. — Арагорн поръча да ти предадем вест. Той не иска по това време повторно да влиза в Града. Ала пълководците трябва веднага да се съберат на съвет, затова моли теб и Еомер Рохански да слезете към шатрите му час по-скоро. Митрандир вече е там.
— Ще дойдем — каза Имрахил и като се сбогуваха любезно, тримата се разделиха.
— Красив владетел и велик пълководец — каза Леголас. — Велика трябва да е била славата на Гондор в дните на възход, щом и в залеза си има такива мъже.
— А добрата зидария несъмнено е най-стара и краси стените на първите сгради — добави Гимли. — Все така става с онуй, що предприемат човеците — слана попари напролет или лятно слънце ги съсухри и те забравят обещанията си.
— Ала рядко забравят сеитбата — отвърна Леголас. — И семената ще лежат сред прах и тлен, за да поникнат в незнаен час там, където никой не е очаквал. Делата човешки ще ни надживеят, Гимли.
— И в края на краищата от тях ще разцъфти само едно „може би“, струва ми се — каза джуджето.
— На този въпрос елфите не знаят отговора — каза Леголас.
В това време слугата на Принца се приближи и ги поведе към Домовете на изцелението; там завариха приятелите си в градината и срещата бе радостна. Дълго се разхождаха и разговаряха в утрото из високите ветровити кръгове на Града, като се наслаждаваха на всеки миг, изпълнен с отдих и мир. Когато Мери се измори, седнаха на стената зад моравата около Домовете на изцелението; пред тях, далече на юг, Андуин блещукаше под слънцето, отдалечаваше се и чезнеше дори от погледа на Леголас из просторните равнини и неясната зеленина на Лебенин и Южен Итилиен.
Леголас бе замлъкнал сред разговора на приятелите си и гледаше срещу слънцето. Изведнъж видя над Реката да се задават бели морски птици.
