— Не бой се — каза Арагорн. — Дойдох навреме и го повиках назад. Сега е морен и наскърбен, а и също като лейди Еовин е пострадал от дързостта си да удари оная злокобна твар. Но той има толкова силен и весел дух, че ще се справи с болестта. Скръбта не ще забрави, ала тя няма да помрачи сърцето му, а ще го научи на мъдрост.
После Арагорн положи ръка върху главата на Мери и като погали с длан кестенявите къдрици, докосна клепачите и го повика по име. Когато ароматът на ателас се разля из стаята като дъх на плодни градини и пирен под слънчеви лъчи, из които бръмчат рояци пчели, Мери изведнъж се събуди и рече:
— Гладен съм. Колко е часът?
— Мина времето за вечеря — каза Пипин, — но бих рискувал да ти донеса нещичко, ако ми разрешат.
— Ще разрешат — каза Гандалф. — Донеси всичко, каквото пожелае този Рохански конник, стига да може да се намери в Минас Тирит, където името му е на почит.
— Добре! — каза Мери. — Щом е тъй, първо искам вечеря, а после лула. — При тия думи лицето му помрачня. — Не, без лула. Мисля, че вече няма да пуша.
— Защо? — учуди се Пипин.
— Ами така — бавно отвърна Мери. — Той загина. Изведнъж си спомних всичко. Казваше, че съжалява, дето не е успял да си побъбри с мен за билкарство. И това комай бяха последните му думи. Вече никога не ще мога да пуша, без да си мисля за него и за онзи ден, Пипин, когато той пристигна в Исенгард и ни заприказва тъй учтиво.
— Пуши тогава и мисли за него! — каза Арагорн. — Благо бе сърцето му, а той бе велик крал и държеше на клетвата си; изтръгна се от сянката към сетното прекрасно утро. Макар да бе кратка службата ти при него, трябва да я помниш с радост и гордост до края на живота си.
— Добре тогава — усмихна се Мери, — ако Бързоход набави каквото е нужно, ще пуша и ще мисля. Имах малко от най-добрите саруманови запаси в раницата си, но честна дума, нямам представа какво е станало с нея в битката.
— Уважаеми Мериадок — каза Арагорн, — дълбоко грешиш, ако мислиш, че съм минал с огън и меч през планините и Гондорското кралство, за да донеса билки на някакъв разхайтен боец, който си захвърля снаряжението. Ако не са ти намерили раницата, ще трябва да повикаш старшия билкар на този Дом. А той ще ти каже, че не е знаел желаната от теб трева да има някакви достойнства, но простолюдието я нарича западняшка билка, а благородниците — галенас, че има и други названия на по-учени езици, ще добави няколко полузабравени стихчета, които не разбира, и с дълбоко съжаление ще те осведоми, че в Дома няма нито стръкче, а после ще те остави да разсъждаваш над езиковата история. Както ще трябва да сторя и аз. Не съм спал в подобно легло, откакто напуснах Черноден, и от снощи не съм слагал залък в уста.
Мери сграбчи ръката му и я целуна.
— Ужасно съжалявам — каза той. — Бягай веднага! Само ти пречим още от оная вечер в Брее. Но такъв си ни е нравът — да говорим лекомислено в тежки времена и да не изказваме докрай каквото мислим. Боим се да не би да кажем прекалено много. Просто не намираме думи, когато шегата е неуместна.
— Добре го знам, инак нямаше да се държа тъй с теб — отвърна Арагорн. — Дано Графството живее и процъфтява во веки веков!
И като целуна Мери по челото, той излезе заедно с Гандалф.
Пипин остана.
— Имало ли е някога човек като него? — промълви той. — Освен Гандалф, разбира се. Мисля, че трябва да са роднини. Глупчо драги, раницата ти лежи край леглото, носеше я на гръб, когато те срещнах. А той, естествено, я виждаше през цялото време. Пък и аз съм запазил нещичко. Хайде сега! Ето ти Дългодолски лист. Напълни си лулата, докато изтичам да подиря нещичко за хапване. И после да се поотпуснем за малко. Ние, Туковци и Брендифуковци, не можем да виреем по високото.
— Не — съгласи се Мери. — Аз не мога. Засега поне. Но във всеки случай, Пипин, сега виждаме висините и се прекланяме пред тях. Сигурно е най-добре да обичаш първо онова, което ти приляга — все някъде трябва да пуснеш корен, а почвата на Графството е дълбока. Ала има и по-дълбоки, и по-възвишени неща и независимо дали ги знае, или не, без тях никой старик не би могъл да се грижи за градината си в мир. Радвам се, че понаучих нещичко за тях. Но не знам откъде ми хрумна да приказвам така. Къде е билката? И измъкни лулата ми от раницата, ако не се е счупила.
Арагорн и Гандалф посетиха управителя на Домовете на изцелението и го посъветваха да остави Фарамир и Еовин за още няколко дни под грижите на болногледачите.
— Лейди Еовин скоро ще поиска да стане и да си тръгне — каза Арагорн. — Но ако има начин да я удържите, не бива да я пускате, преди да са минали поне десет дни.
— Колкото до Фарамир — добави Гандалф, — той скоро ще трябва да узнае за смъртта на баща си. Но не бива да му казват изцяло за безумието на Денетор, докато не оздравее напълно и не пристъпи към задълженията си. Внимавайте Берегонд и онзи периан, които са били очевидци на нещастието, да не говорят още за това!
— Ами другият периан, Мериадок, който е под моите грижи, какво ще кажете за него? — запита управителят.
