Дженифър Маласън, която още нямаше трийсет, но вече с дузина убийства зад гърба си, еднакво смъртоносна с нож и гарота.
Робърт Киндър, на трийсет и пет, ветеран от войната в Ирак и един от най-професионалните военни снайперисти.
Франклин Джей Пиърс, на двайсет и осем, кръстен на бившия американски президент, специалист по бойни изкуства, еднакво умел с ръце и крака в убийствата.
Карл Андерсън, на четирийсет и една, бивш химик в държавната лаборатория, който беше в състояние да отрови противника по десет различни начина.
Бевърли Уивър, на трийсет и две, единственият член от групата с кариера в полицията — отряд за обезвреждане на експлозиви в Северна Каролина. Тя беше и експертът по боеприпаси в екипа.
Бърк се грижеше за функционирането на Шесторката като единен екип и отговаряше за командването, когато екипът беше разгърнат за изпълнението на поредната задача.
Бърк беше служил в Специалните сили, част от времето в Италия, и си търсеше подходяща работа, в която да може да приложи уменията, придобивани близо десет години военна служба. Той не беше от хората, които мечтаят за мекия стол на консултант в някой военен конфликт или пък да проверява охраната на някоя голяма корпорация и да им дава препоръки за подобряване на мерките. Той беше роден биткаджия и пълният му потенциал се разкриваше в най-критичните моменти на боя.
В средата на моето европейско „приключение“ чичо Карло ме беше изпратил да се опитам да постигна примирие между Камората и Казалези, клон на неаполитанската мафия, които бяха решили, че им се полага по-голям пай от бизнеса в Южна Италия. Когато опитите ми за мирно решение на конфликта се провалиха, трябваше да се прибегне до по-крути и по-кървави мерки. Тогава Бърк ми се притече на помощ, намеси се в жестоката тримесечна война, в която и двете страни дадоха тежки жертви.
По време на конфликта Бърк демонстрира природния си талант на пълководец и неутолимата си жажда за битки. Той също така доказа своята преданост и ценност в не една и две ситуации. Скоро след като прахта от сраженията се разнесе, телата на убитите бяха погребани и беше постигнато примирие, аз му предложих да дойде в Ню Йорк и да работи за мен. От него се искаше да състави екип, да работи безшумно и незабелязано и да докладва само на мен. Когато нямах нужда от групата, членовете ѝ бяха свободни да се занимават с каквото поискат, стига да не се замесват в неприятности и да не поемат други деликатни поръчки. Те имаха солидно прикритие за истинските си занимание и начина, по който си изкарваха парите. Заплатата на всеки от тях възлизаше на шестцифрена сума, като Бърк взимаше един милион годишно. Освен това разходите му се възстановяваха. Исках всеки от тях да е задоволен във всичко, да не е лесно да бъде купен от опонентите ми. Макар че имах доверие на Бърк, хората, които той щеше да вербува, трябваше да отговарят на същите високи стандарти. Той изпълни мисията си перфектно и оттогава досега екипът нито веднъж не ме беше подвел. Предстоящите операции обаче щяха да бъдат най-голямото предизвикателство и за мен, и за тях. Давах си сметка, че преди да започна разговора, малцина от тях предполагаха в какъв ад щях да ги изпратя. Скоро този факт щеше да стане очевиден за всички присъстващи на масата.
Отместих папките настрани, а Бърк извади една и я подаде на Уивър, която седеше най-близо до него. Отпих вода и зачаках всички папки да бъдат раздадени.
— Това са вашите цели — казах им. — Има информация за всеки от тях, а преди да си тръгнете, Майк и Джон ще ви дадат още. Във всички случаи трябва да се стреля. Не ни трябват пленници, няма да разпитваме повече никого. Искам ги всички мъртви.
— Някакви съображения за евентуални странични жертви? — попита Киндър.
— Това няма как да се избегне — отвърнах. — Когато тези типове са в акция, те обичат да се крият зад жени и деца. Бих предпочел жертвите да са минимум, но направете каквото трябва, за да им видите сметката, особено на най-главния.
— Всеки от вас получава осемнайсет мишени, пръснати в няколко страни — включи се Бърк. — Аз ще изработя план кой къде и кога ще отиде. Не е необходимо да ви казвам, че разходите не са проблем. Ваш приоритет е изпълнението на задачата.
— Имаме ли краен срок? — попита Маласън.
— В известна степен — отговорих. — Трябва да преодолеете доста големи разстояния и да ликвидирате доста мишени. Разбирам, че това ще отнеме много време. При нормални обстоятелства ще ви трябват три-четири месеца, за да мине всичко гладко.
— А при тези обстоятелства? — попита Пиърс.
— Две, максимум три седмици — отвърнах аз.
— Някои от по-високопоставените цели ще имат засилена охрана — добави Бърк. — Мисля да запазим най-трудните за накрая и да ударим първо по-лесните. Така виждам нещата. Но ако ви се изпречи някое от големите имена в списъка, ако усетите слабо място в защитата им, не се колебайте да се отклоните от плана и действайте решително. Ясно?
