Ако воинът започне да обръща внимание на онова, което той казва, ще започне да върши работата, която се оказва чужда; идеята за градината, която сади в момента, ще бъде не негова, а на съседа му.
Ала истинският воин на светлината знае, че всяка градина си има тайни, които само търпеливата ръка на градинаря може да разгадае. Ето защо той предпочита да съсредоточи вниманието си върху земята, дъжда, сезоните.
Знае, че глупакът, който дава напътствия за чуждата градина, не се грижи за собствените си растения.
За да се бориш, трябва винаги да държиш очите си отворени. И да имаш верни другари до себе си.
Понякога се случва така, че този, който се е борил рамо до рамо с воина на светлината, внезапно се превръща в негов противник.
Първата реакция е на омраза; воинът обаче знае, че слепият боец в битката е загубен.
Тогава се опитва да си спомни добрите неща, които бившият му съюзник е свършил, докато са били приятели; мъчи се да разбере кое го е довело до тази внезапна промяна в поведението му, какви рани са се натрупали в душата му. Старае се да открие кое е накарало единия от двамата да се откаже от диалога.
Никой не е изцяло добър или лош; воинът си спомня за това, когато вижда пред себе си нов противник.
Воинът знае, че целта не оправдава средствата.
Защото не съществуват цели; съществуват само средствата. Животът го е донесъл от неизвестното, за да го отнесе отново в неизвестното. Всяка минута е забулена в тази вълнуваща тайна: воинът не знае откъде е дошъл, нито пък къде отива.
Но той не е на този свят случайно. И затова изненадите го радват, непознатите пейзажи го очароват. Много често той се страхува, но за един воин това е нормално.
Ако воинът мисли единствено за финала, няма да е в състояние да забележи поличбите по пътя. Ако се концентрира само върху един въпрос, ще пропусне много отговори, които са около него.
Затова воинът е всеотдаен.
Воинът знае за съществуването на лавинообразният ефект.
Често пъти е бил свидетел как някой постъпва несправедливо с друг, който не е имал смелостта да реагира. И тогава този човек от малодушие и страх излива гнева си върху друг, по-слаб от него, който от своя страна излива гнева си върху трети, и така се получава истинска верига от нещастия. Никой не може да предвиди последствията от собствената си жестокост.
Ето защо воинът използва сабята си много предпазливо и приема само противници, които са достойни за него. В моменти на гняв той удря с юмрук по скалата и си натъртва ръката.
Ръката му ще оздравее; но мъката на детето, което страда, понеже баща му е изгубил битката, ще остави у него белег за цял живот.
Когато дойде заповед воинът да напусне този свят, той си спомня за всички приятели, които си е спечелил, докато е следвал пътя си. Някои от тях е научил да чуват камбаните на потъналия храм, на други е разказвал истории край огъня.
Сърцето му се натъжава, но той знае, че сабята му е посветена на Бог и че трябва да се подчинява на заповедите на този, в името на когото се е борил.
Тогава воинът на светлината благодари на бойните си другари, поема дълбоко въздух и продължава напред, зареден със спомени от едно незабравимо пътуване.
Когато спря да говори, вече се бе стъмнило. Двамата останаха неподвижни, загледани в изгряващата луна.
— Много неща от това, което ми каза, си противоречат — каза момчето.
Тя стана.
— Сбогом. Ти беше сигурен, че камбаните на дъното на океана не са само легенда; но успя да ги чуеш едва когато разбра, че вятърът, чайките, шумът на палмовите листа, всичко това е част от звъна на камбаните.
По същия начин воинът на светлината е уверен, че всичко около него — победите и пораженията му, ентусиазмът и унинието му — е част от неговата Справедлива битка. И когато му се наложи, той ще съумее да използва правилната стратегия. Воинът не се старае да бъде последователен; той се е научил да живее със своите противоречия.
— Коя си ти? — попита момчето.
Ала жената вече се отдалечаваше, вървейки по вълните към изгряващата луна.
