Продължава да прави всичко онова, което е правил и преди, но му се струва, че всяко негово действие е лишено от смисъл. В подобен момент той няма друг избор, освен да продължи Справедливата битка. Изрича молитвите си, макар и по задължение, от страх или подтикван от нещо друго, но не се отказва от своя път.
Знае, че ангелът, изпратен от Този, който го вдъхновява, е решил да се поразходи. Воинът задържа вниманието си върху своята битка и упорства, дори когато всичко изглежда безполезно. Скоро ангелът пак ще дойде и шумът от крилете му ще е достатъчен, за да върне радостта на воина.
Воинът на светлината споделя с другите това, което знае за пътя. Който помага, и на него ще помогнат, затова трябва да предаде на другите онова, което е научил. Ето защо той сяда до огъня и разказва как е преминал денят му.
Някой от приятелите му пошепва: „Но защо говориш така открито за стратегията си? Не виждаш ли, че като постъпваш по този начин, може да се окажеш принуден да разделиш завоеванията си с останалите?“
Воинът само се усмихва и нищо не отвръща. Знае, че ако в края на пътуването си пристигне в един безлюден рай, то тогава битката не си е струвала труда.
Воинът на светлината е разбрал, че чрез самотата Бог ни учи на общуване. Чрез яростта ни показва колко ценно е спокойствието. Чрез скуката подчертава значимостта на приключението и на освобождаването от напрежението.
Бог използва мълчанието, за да ни научи да поемаме отговорност за думите си. Използва умората, за да оценим събуждането. Използва болестта, за да ни покаже, че здравето е благодат.
Бог използва огъня, за да ни накара да оценим водата. Използва земята, за да разберем колко е необходим въздухът. Използва смъртта, за да ни покаже значимостта на живота.
Воинът на светлината дава, преди да са му поискали. Виждайки това, някои от другарите му отбелязват: „Който се нуждае от нещо, моли за него.“
Ала воинът знае, че много хора не успяват — чисто и просто не успяват — да помолят за помощ. Някои от хората около него са толкова уязвими, че се разболяват от любов; жадуват за близост, а се срамуват да го покажат.
Воинът ги събира около огъня, разказва истории, разделя с тях храната си, напива се заедно с тях. На другия ден всички се чувстват по-добре.
Няма по-презрени от хората, които се отнасят с безразличие към чуждото нещастие.
Когато струните са винаги опънати, инструментът се разстройва. Когато воините тренират непрекъснато, губят от спонтанността си по време на битка. Когато конете непрекъснато прескачат препятствия, накрая си счупват някой крак. Когато лъковете се опъват всеки ден, вече не изпращат стрелите си със същата сила.
Ето защо, дори и да няма настроение, воинът на светлината се опитва да се наслаждава на дребните неща от всекидневието.
Воинът на светлината се вслушва в Лао Дзъ, който казва, че трябва да мислим по-малко за дните и часовете, за да можем да се съсредоточим още по-силно върху минутата.
Само по този начин воинът успява да разреши някои проблеми, преди те да са се появили; концентрирайки се върху дребните неща, той успява да избегне големите нещастия.
Но да размишлява върху дребните неща не означава да си дребнав в мислите си. Когато си прекалено загрижен за нещо, накрая от живота ти ще изчезне всякаква радост.
Воинът знае, че една голяма мечта се състои от много и различни неща, така както слънцето е съвкупност от милиони лъчи.
Има моменти, в които пътят на воина преминава през периоди на еднообразие.
Тогава той следва съвета на полския равин Нахман де Брацлов: „Когато не успяваш да медитираш, достатъчно е да повтаряш само една съвсем обикновена дума, защото това ще успокои душата ти. Не казвай нищо друго, а повтаряй тази дума непрекъснато, безброй пъти. Накрая тя ще изгуби своя собствен смисъл и ще придобие ново значение. Бог ще отвори вратите и ти, служейки си със тази съвсем обикновена дума, ще можеш да изкажеш всичко, което искаш.“
Когато е принуден да върши една и съща работа много пъти, воинът използва тази практика и превръща труда си в молитва.
Воинът на светлината никога не се стреми към увереност в правотата, той има път, който да следва и към който да се приспособи според времето.
Когато участва в битка през лятото, снаряжението и техниката му са различни от тези, които използва през зимата. Бидейки гъвкав, той не преценява света от позицията на „правилно“ и „погрешно“, а от позицията на „най-подходящото за дадения момент поведение.“
Знае, че другарите му също трябва да се приспособяват, и затова не се учудва, когато те често променят поведението си. Дава на всеки един времето, което му е необходимо, за да оправдае действията си.
Воинът е безпощаден към измяната.
Воинът сяда заедно с приятелите си около огъня. Понякога прекарват часове във взаимни обвинения около огъня, но накрая заспиват в една и съща палатка и забравят казаните обиди. От време на време към групата се присъединява по някой новодошъл. И тъй като до сега не е преживял нито едно събитие с останалите, той показва само положителните си страни и някои започват да го възприемат като учител.
