— От някакви големи риби, които го внасят директно… не от обичайните източници, с които работи Ел Драно. Не знам кои са, но въпреки че той беше просто посредник, те го бяха наплашили до смърт — за нищо на света не трябвало да позволява някой да разбере, че те са източника на наркотика. Само му повтаряли: „Думичка да не си казал“. Мълчание, това била темата им. Та затова, когато оня ден изплува посинял в канала, нямаше как да не се замисля, нали разбираш?
— Но може да е било всичко — каза Док, — той си имаше богато минало все пак.
— Може.
После, както други преобразувани души преди него, и Кой вложил известно трудно изживяно време в програмата за лечение на зависимостта от хероин на „Хрискилодон“, в сравнение с която посещенията в Кабинета за поддръжка на усмивката на доктора по дентална медицина Руди Блатнойд му се стрували като истинска ваканция. Новите зъби значели и нов мундщук, и това също изисквало време за свикване, но една вечер най-накрая се озовал в кабинка в тоалетна на лосанджелиското летище със задачата да подаде под преградната стена написани на тоалетна хартия компрометиращи бележки на щатски законодател с тайни сексуални копнежи, когото Бдителните искали да включат, както се изразили, „в отбора“. След този случай, който той приел за прослушване, задачите постепенно станали по-тежки — подготовката за тях понякога изисквала четене на Херберт Маркузе и Председателя Мао и осмисляне на въпросите, които то повдигало, плюс ежедневни тренировки в доджо в Уитиър, уроци по диалект в покрайнините на Холивуд, курсове по неуловимо шофиране в Чатсуърт.
На Кой не му отнело много, за да осъзнае, че патриотите, които го командват, са на свой ред под командата на сили от друго ниво и че тези сили смятат за съвсем редно да съсипват живота на онези, които не са толкова добри и умни, колкото са те, или с други думи — всички останали. Кой научил, че му сложили етикета „склонна към пристрастяване личност“ и били убедени, че веднъж отдал се на доносничество в полза на страната си, после ще му е трудно да се откаже от този начин на живот, като от хероина, ако не и по-трудно. Почнали да го пращат из всякакви кампуси — на университети, колежи, гимназии, — където бавно научавал тънкостите на внедряването в антивоенни, антинаборни и антикапиталистически групи от всякакъв вид. През първите месеци бил толкова зает, че нямал време да мисли какво точно е извършил, както и дали в тази работа има бъдеще. Една вечер бил в Уестууд и следял елементи от група в Калифорнийския университет, наречена Опиумни революционери и герили (ОРИГ), когато забелязал едно момиченце на възрастта на Аметист, останало без дъх от вълнение пред осветената витрина на книжарница, което викало майка си да отиде при него и да види нещо.
— Книги, мамо! Книги!
Кой се заковал на място, а набелязаните за следене продължили с плановете си за вечерта. За първи път, откакто започнал да работи за Бдителните, се замислял за семейството, което бил изоставил заради нещо уж по-важно.
В онзи конкретен момент всичко му станало ясно — кармичната грешка с инсценираната смърт, вероятността хората, на които помага, да обмислят по-дълбоки възможности, включително реална смърт, — но най-ясно от всичко му било колко много му липсват Хоуп и Аметист: много, отчайващо много повече, отколкото предполагал. Останал без сили, съчувствие и подкрепа, Кой изведнъж — и вече прекалено късно — поискал стария си живот обратно.
— И това е горе-долу по същото време, когато ме помоли да проверя какво става с тях?
— Да, толкова бях отчаян.
— Тук е, нали?
Док спря на банкета до площадката пред „Бордс“.
— Едно нещо само.
— Опа.
— За първото предложение за работа от Бдителна Калифорния кой ти се обади?
Кой погледна Док така, сякаш го виждаше за първи път.
— Когато започнах да шпионирам, доста се чудех защо хората задават въпросите, които задават. После започна да ми прави впечатление колко често всъщност те вече знаят отговорите, но искат да ги чуят изречени от чужд глас, в смисъл някой извън главата им, разбираш, нали?
— Разбирам.
— Най-добре поговори с Шаста Фей, да ти кажа.
Докато караше обратно по крайбрежния път, Док успя да се вкара в пълнометражен параноичен филм за Шаста и за това как тя сигурно се е друсала през цялото време, докато са били заедно с Док, а може би още отпреди да се запознаят; отдадена наркоманка, която използва всяка възможност да се измъкне в прохладната нощ и да отиде някъде, където ще се грижат за спринцовката й, за да не й се налага да я крие от Док… само и само да се върне за малко в задругата на друсалките, да си почине от безнадеждния нещастник от кредиторския клас, с когото и без това вече е решила да се раздели, и т.н. Отне му почти целия път до Гордита, за да си спомни, че за пореден път той е задникът. След като се прибра, оформи косата си в нещо поне отчасти готино, излезе отново и пое по еспланадата към Ел Порто, старият му, по-мъдър аз се бе завърнал, беден на оптимизъм и готов да играе ролята на шарана за пореден път. Нормално.
