Възмездие полностью

— Психолог ли е?

— Не пише „д-р Ли“, така че се съмнявам — отвърна тя.

— Познавам един истински доктор — отбелязах аз и взех папката на Ли от кутията. — А тя е дяволски добра в съставянето на профили. Май ще се отбия в офиса на Черил и ще я помоля да погледне бележките на този човек. Връщам се след малко.

— Мислех, че е в Бостън — каза Кайли, когато се отправих към вратата.

— Беше само за уикенда. Върнала се е с ранния полет тази сутрин.

— Значи не си я виждал откога? От петък?

— От четвъртък следобед — отвърнах.

— В такъв случай се съмнявам, че ще се върнеш точно след малко — отбеляза тя. — Но не се бави много. Денят на изборите е след една седмица.

Бог да благослови Фред Робинсън.

Цели единадесет години той е бил женен за красива, интелигентна и самоуверена жена. След това я е зарязал заради някоя по-млада, по-тъпа и по-зависима.

Неговата загуба е моя печалба.

Запознах се с Черил преди четири години, когато се надявах да ме назначат в отдел „Специални клиенти“. Тя беше психологът, назначен да провери дали съм подходящ за работата.

Бях страшно притеснен и тя го знаеше.

— Не се тревожете, детектив Джордан — усмихна ми се тя. — Аз не хапя.

Не бих имал нищо против да ме ухапе Доктор Сочни червени устни, Подкупващи кафяви очи и Гладка карамелена кожа, докосвана от спускаща се на вълни гъста черна коса. Бях само на двадесет и девет, но бях абсолютно готов да приема предизвикателството да спя с гореща латиноамериканка психолог.

Няколко години по-късно Черил ми каза, че всъщност е 90 процента ирландка, но благодарение на баба си от Пуерто Рико прилича на ирландка толкова, колкото и Дженифър Лопес. Тогава обаче тя все още носеше брачната си халка, а аз знаех, че свалките с омъжена жена по време на интервю за работа не са най-блестящият кариерен ход.

Говорихме си за моето минало — както в личен, така и в професионален план, след което тя изстреля съществения въпрос:

— Мислите ли, че богатите и хората с власт заслужават по-добро обслужване от страна на полицията?

— Съвсем не — отговорих аз.

Звучеше като възможно най-грешния отговор, който можеш да дадеш, когато се опитваш да влезеш в суперелитна част, създадена да служи точно на богатите и известните.

Тя не реагира по никакъв начин. Всичко, което каза, бе:

— Бихте ли обяснили по-подробно?

— Богатите не заслужават каквато и да е по-специална полицейска защита от тази на бездомниците. Но това, което заслужават, особено в случаите, когато са станали жертва на престъпление, е ченге, което има усет за техните специфични потребности, а не някой, който ще се отнесе пренебрежително, защото са богати, разглезени или егоцентрични.

— Вие сте човек от работническата класа, детектив Джордан. Какво ви кара да мислите, че знаете как да се отнасяте към някого като Доналд Тръмп?

— Майка ми е професионален гримьор — отвърнах, — работи за филми, за телевизията и модни фотосесии. Занимавала се е с всякакви — диви, примадони, рокзвезди, коя от коя по-откачени. Тя ме е научила как да се държа с тях.

— И как? — попита тя.

— „Не се опитвай да ги промениш“, казваше майка ми. Помни, че дълбоко в себе си те са също толкова несигурни, колкото и всички нас. А една стая никога не е достатъчно голяма, за да поеме двама нарцисисти, така че оставяй собственото си его пред вратата.

— Майка ти е умна жена — отбеляза Черил. — Изглежда се е разбирала с всички.

— С почти всички. Имаше един човек, с когото се караше непрекъснато — отвърнах аз.

Всички обичат клюките от света на шоубизнеса, затова веднага разбрах, че съм спечелил вниманието на психоложката.

— Няма нужда да ми казваш името му — каза тя, — но умирам от любопитство. Кой е той?

— Баща ми.

Получих работата.

С Черил се сприятелихме още тогава, а когато бракът й започна да се разпада, аз бях единственият приятел, на когото тя пожела да се довери. Две седмици след развода й станахме и „приятели с екстри“, а екстрите се оказаха направо фантастични.

Вратата към офиса на Черил беше отворена и влязох. Веднага щом ме видя, тя скочи иззад бюрото си, прегърна ме и ме дари с една голяма целувка.

— Господи, толкова се радвам да те видя — каза тя, докато притискаше тялото си към моето.

Внезапно някои части от тялото ми се вдървиха, а други омекнаха.

С Черил ходехме само от няколко месеца и не бях готов за такова страстно посрещане. Тялото ми обаче включи на режим „автопилот“ и бедрата ми сами започнаха да правят леки кръгови движения, отърквайки се в нейните.

— И колко точно се радваш, че ме виждаш? — попитах аз, като междувременно ритнах вратата, за да се затвори, и поведох Черил към привлекателното небесносиньо диванче, което беше много удобно за случаите, в които й се налагаше да работи без прекъсване.