— Разбира се. Тук съм, за да ви помогна — отвърна тя и ме дари с топлата си усмивка на грижовна баба, която грееше от всичките й предизборни плакати. Само дето от врата надолу двуметровата й снага беше закалена в битки. Както беше писал един журналист: „Сайкс е политическа енигма. Никога не можеш да си сигурен дали не възнамерява да те пребие до смърт, или просто смята да ти изпече сладки“.
— Сещате ли се за нещо, което може да свързва Евелин с останалите три жертви? — попитах я аз.
— Не, нищо — отвърна Сайкс. — Убиецът също не я е познавал. Убил е онези трима, но кметът не му е дал това, което е търсел — внимание. Затова мерникът му се е спрял на някого с власт. Изтръгнал е фалшиво признание от нея и сега вече е медийна сензация от световен мащаб. Ако аз бях кмет, този щеше да е заловен, преди въобще да се е добрал до Евелин. — Сайкс угаси цигарата, след което пъхна ментов бонбон в устата си. — А сега да се върнем при Ленърд — каза тя и хвана дръжката на балконската врата. — Можете да разглеждате наоколо колкото искате.
И двамата с Кайли не очаквахме, че ще намерим нещо, но въпреки това минахме на оглед през стаите.
— Това е интересно — казах аз, когато стигнах до работното бюро на Евелин, — тук няма нито компютър, нито модем.
— Може да е била от амишите8 — отвърна Кайли. — Ако не знаех, че Сайкс е бивш щатски прокурор, щях да я заподозра в укриване на доказателства.
Върнахме се във всекидневната, където Ленърд се разхождаше нервно напред-назад и крещеше на някого по мобилния си телефон.
— Изчакай малко, Върнън — каза той, щом ни видя, — ще попитам ченгетата. Ей, вие, госпожо детектив, това… местопрестъпление ли е? — попита той и развъртя костеливия си пръст, сочейки жилището. — Апартаментът? Той местопрестъпление ли е?
— Технически погледнато, към момента няма доказателства… — започна Кайли.
— Кажете ми само да или не. Местопрестъпление ли е, или не е? — настоя той.
Никой, независимо на каква възраст е или колко е богат, не може да притиска Кайли Макдоналд.
— Господин Паркър — изрече преднамерено бавно и внимателно тя, — за да отговоря на въпроса ви, ще кажа, че Градската полиция на Ню Йорк към момента не счита жилището на починалата ви дъщеря за местопрестъпление.
— Можем да действаме, Върн — каза Паркър по телефона. — Обяви го на милион деветстотин и петдесет, да видим дали някой ще захапе.
След това скърбящият баща затвори телефона, мина покрай нас и с уверена крачка излезе от апартамента.
— Е, всичко мина като по вода — отбелязах аз, когато се озовахме отново в асансьора. — На практика обвиних бивш щатски прокурор в укриване на доказателства, а ти за малко не каза на бащата на жертвата да вземе да се засили и да скочи от терасата. Освен това компютърът на Евелин, който е вероятно най-добрата ни следа към разкриването на убиеца й, мистериозно е изчезнал.
— Няма нищо мистериозно — отвърна Кайли. — Всичко е просто и ясно. Мюриъл Сайкс го е взела.
— Пробвай се да го докажеш.
— Мислиш, че няма да мога ли? — каза тя в момента, когато вратата на асансьора се отвори. — Само гледай!
Кайли се отправи към портиера.
— Как мина горе? — попита ни ведро той, сякаш наближаваше Коледа, а Кайли беше поредната обитателка на сградата, която му оставяше щедри бакшиши.
— Как е името ви? — настоя да узнае тя, влизайки изцяло в ролята на лошото ченге и без капчица чаровност.
— Нестор — отговори колебливо портиерът.
— Имате ли видеонаблюдение в сградата, Нестор?
— Само на вътрешната част — отговори човекът и посочи към осем малки монитора, монтирани на бюрото му. — Не записва нищо и служи само колкото да хвърлям по един поглед на случващото се.
— Значи си доста добре осведомен — заяви Кайли.
— Такава ми е работата.
— Значи ще си спомниш дали си видял госпожа Сайкс да се качва в апартамента на госпожа Паркър-Стийл рано тази сутрин?
— И да се е качвала, не съм я видял — побърза да отговори портиерът.
— Нестор, знаете защо сме тук, нали? — настоя Кайли.
— Госпожа Паркър-Стийл… някой я е убил — каза той.
— Точно така. Ние разследваме убийството. Значи, ако ти задам въпрос и ти ме излъжеш, ще носиш отговорност за възпрепятстване на правосъдието, което е престъпление. Разбираш ли?
Мъжът кимна.
— Тогава нека ти задам въпроса по друг начин — продължи тя. — Видя ли госпожа Сайкс рано тази сутрин да се качва в апартамента на госпожа Паркър-Стийл? И преди да ми отговориш, запитай се дали това, което ти е дала, за да мълчиш, е достатъчно, за да ти стигне през следващите две години, защото такава е минималната присъда за лъжесвидетелстване пред разследващ орган.
— Госпожа Сайкс дойде тази сутрин — каза той. — Беше малко след седем. Сигурен съм за часа, защото смяната ми започва в седем и още си пиех кафето. Спря отпред с кола и каза на шофьора да я изчака. Качи се горе, не носеше нищо на отиване, но пет минути по-късно, когато се върна, носеше лаптопа на госпожа Паркър-Стийл. Познах го по чантата. На нея има лого с една от онези ябълки на „Епъл“. Даде ми стотачка.
— За какво? — попита Кайли.
— Каза ми да отрека, ако някой пита дали е идвала.
