Взех телефона му и превъртях обратно на снимката на Донован, Бойл и Сайкс.
— Въпреки че с Кайли сме силно впечатлени от уменията ви да се сваляте с жертви на престъпление, ние сме по-щастливи заради този кадър — казах аз.
— Много ни помогнахте — добави Кайли.
— Надявахме се да го кажете — отвърна Бел, — но не сме достатъчно запознати със случая, за да разберем защо.
— Защото двете ченгета, които може и да са убийците Хазмат, работят в комбина с политика, който ще извлече най-много ползи, ако убийствата останат неразкрити — поясних аз.
— А и се обзалагам, че снощи Донован и Бойл наминаха, за да се осведомят от нас само за да могат да докладват всичко на Сайкс — добави Кайли.
— Значи са нещо като двойни агенти? — попита Бел.
— Силно казано — отвърна Кайли. — По-скоро са провинени ченгета. Зак е прав, вие, момчета, свършихте страхотна работа, и то много бързо. Благодаря ви.
— Винаги сте добре дошли — отговори Кейси, — но удоволствието е взаимно. За нас е чест, че имаме възможност да поработим за „Специални клиенти“, затова благодарим на
— Хей! Пием заедно бира и делим един хляб, не се налага да сте толкова официални! — отвърна Кайли. — Казвайте ми Кайли, а той е Зак.
— Тогава ще минем на Кайли и Зак — каза Кейси. — Аз съм Дейв.
— А аз съм Гидън — добави Бел и вдигна халбата си за поздрав.
Петъкът започна ужасно рано. Мобилният ми телефон иззвъня в 3:02 през нощта. Затърсих го трескаво и се вторачих в името на звънящия, проблясващо в тъмнината.
Делия Кейтс.
Във вцепенението си успях да се сетя само за една причина, поради която шефката ми би позвънила посреднощ: беше разбрала, че с Кайли играем не по правилата, и не можеше да изчака до сутринта, за да ми възложи новото назначение — да пиша глоби за нерегистрираните амбулантни търговци в „Джаксън Хайтс“.
Натиснах зелената слушалка и измърморих нещо от сорта на: „Джордан на телефона“.
— Случаят „Рейчъл О’Кийф“ току-що взриви покрива — каза Кейтс. — Трябвате ми с Макдоналд в „Грейси Меншън“ след двадесет минути.
Вече бях напълно буден.
— Какво е станало с О’Кийф? — попитах аз.
— Ще ви кажа, като дойдете. Обади се на партньорката ти. Повтарям — „Грейси Меншън“ след двадесет минути. Разбра ли?
— Да, разбрах — казах аз.
Тя затвори.
Посегнах към нощната лампа над главата ми и я включих. Черил се обърна по гръб и гарвановочерните й коси се посипаха по светлосинята възглавница. Кожата й с цвят на карамел проблясваше на слабата светлина.
Изправих се и седнах на ръба на леглото.
— Мм, не си тръгвай — каза тихо тя и също се изправи, като остави чаршафа да се плъзне под гърдите й.
Не можех да повярвам, че живея във вселена, в която толкова красиво и изкусително същество като Черил ще лежи голо до мен, а аз ще скоча от леглото и ще си обуя панталона, но направих точно това.
— Трябва да вървя — казах й аз.
— Кой се обади?
— Началникът на полицията. Чула е, че спим заедно.
Тя ме дари с една сънена усмивка.
— И заради това ще те уволни?
— По дяволите, не! Иска да ми връчи медал. Ти заспивай.
Наведох се и я целунах. Тя обви шията ми с ръце, докосна езика ми със своя и бавно прокара ръка по гърба ми, плъзна я под колана на панталона и сграбчи големия седалищен мускул.
След това приближи сочните си устни много близо до ухото ми:
— Остани още само десет минути — прошепна тя. — Обещавам, че това ще бъдат най-хубавите десет минути от деня ти.
— Направо ме убиваш! — казах аз и се опитах да се отделя от нея.
— Знам — измърка тя. — Но ще си умреш щастлив.
Ръката й намери друго място, където да се спре, и аз престанах да се дърпам и се притиснах към нея.
— Имам проблем, докторе — изпъшках аз в ухото й. — Току-що се е случило нещо важно по случая с отвличането на О’Кийф и Кейтс иска да съм в къщата на кмета след двадесет минути, но в същото време и в живота ми се случи нещо много важно и сега не знам какво да правя.
Тя измъкна ръката си и се изправи рязко.
— Сериозно ли говориш? Защо не каза веднага? Тръгвай!
— Благодаря ви за разбирането — отвърнах аз и залепих още една целувка на устните й. — Със сигурност ще се върна, за да продължим откъдето спряхме.
Да се появя на работа два дни поред с едни и същи дрехи, си е като червен флаг за разпалване на клюките, затова в апартамента на Черил имах едно чекмедже с мои неща точно за случаи като този. Грабнах чиста риза и се обадих на Кайли.
Казах й какво трябва да прави и къде да отиде и тъкмо щях да затворя, когато чух мъжки глас някъде до нея.
— Кой е? Кой се обажда?
Беше Спенс.
— Заспивай — чух да казва Кайли точно преди да затвори.
Напуши ме смях. Сигурен бях, че и на нея също както и на мен, не й се ставаше от леглото.
Е, поне вселената не си играеше на фаворити. Беше решила да се гъбарка и с двама ни.
Стигнах до „Грейси Меншън“ в 3:26 — три минути след дадения ми краен срок. Кайли вече ме чакаше пред кабината на охраната.
— Как, по дяволите, успя да стигнеш дотук толкова бързо? — попитах я аз.
