Айрин скрои номера на Луис Пало в собствената му кола, на паркинга. Беше облечена в секси шорти и корсаж, за да може той ясно да види, че не носи пистолет, слизайки от Ависа и притичвайки през паркинга, щастлива като булка, за да избяга с него. Маркси беше прикрепил пистолета към таблото в колата на Луис откъм мястото за пътници. Докато се навеждаше да целуне Луис, издърпа пистолета от магнита и го простреля в главата. Излизайки от колата, тя го смъкна напряко на предната седалка. После седна отзад, за да може да се наведе и пребърка джобовете му. Парите бяха в багажника на колата, заедно с куфара му. Бяха поставени в чанта.
Отнесе чантата в Ависа и потегли към Рено. Рано сутринта по пътя се преоблече в красива рокля. От Рено със самолет отлетя за Лос Анджелийс, взе Гози-то и се прибра вкъщи. Когато пристигна, Маркси си беше легнал. Не беше добре. Беше имал два кръвоизлива.
— Не мога да се мръдна, Айрин — промълви той.
— Почивай си, Маркси. Не говори.
— Ще дойдат да си търсят парите. Вече трябваше да тръгнем за Хонконг, а точно сега не съм добре, Айрин, — той се изкашля силно в носната си кърпа. — Тази къща я водят на отчет.
— Маркси, моля те! Ще измисля нещо.
Беше го измислила преди четиринадесет дни, така или иначе Маркси умираше.
— Кажи им, че съм дошъл тук и съм те заплашил с пистолет — рече той. — Кажи им, че не знаеш нищо за никакви пари.
Тя отиде в малката стая, където гледаше телевизия и разпредели парите на две равни купчинки. Сложи едната обратно в чантата, защото това беше делът на Маркси, и я хвърли в килера на предния хол. Нейната половина ще отиде в трезора на банката. Ако нещо се случи с Маркси, а това можеше да стане всеки момент, тя считаше, че има право на цялата сума.
На другия ден Маркси настоя да седне. Облече халат с пистолет в единия джоб и тя го настани зад бюрото в стаята за телевизия, с тесте карти. През този и следващия ден, редеше пасианси, умирайки. Храната им се привърши и Айрин отиде да пазарува. Време беше. Трябваше да дойдат скоро, мислеше си тя. Когато се върна от супермаркета, почувства чуждото присъствие и влезе в кухнята, играейки ролята на щастлива съпруга.
— Върнах се, скъпи — изпя тя и чу гласа на Чарли зад себе си. Слава Богу, всичко му беше приготвено. Обръщайки се, за да застане с лице към него, тя си мислеше за Маркси. Знаеше, че трудният, много трудният му живот беше свършил.
Номерът мина. Тя го заведе при парите. Правеше се на шокирана. Разиграваше невинност. Тогава Чарли й призна какво е подозирал и й каза какво няма да направи. Нямаше да я убие. Той я обичаше. Никога в живота си не бе помисляла, че ще каже толкова развълнувано:
— Искам да се омъжа за теб, Чарли.
Те или трябваше да върнат нещата в началното положение, или да отидат много далеч. Лично той се чувстваше страшно нещастен, но грешката беше негова. Нищо не можеше да докаже. Тя му беше дала половината от парите доброволно. Не можеха да я свържат с Луис. Само Маркси, но Маркси беше неин съпруг и те знаеха по-добре от всеки друг какво трябваше да преживеят съпругите в този бизнес заради съпрузите си. Освен това Маркси беше мъртъв. Ако успееше да разиграе невинност пред Чарли, с всеки следващ ден нещата щяха да се оправят. Той би се почувствал добре, двамата щяха да бъдат добре. А междувременно тя щеше да бъде с триста и шестдесет хиляди долара в аванс.
Разбира се, трябваше да запази парите, това бе сигурно, но трябваше да се опита да задържи Чарли преди всичко. Боже, помисли си тя, как бе възможно някой да обиди някого, като го нарече скаут36? Невероятно, но Чарли наистина е бил скаут. Чарли заплати своя дълг към живота. Чарли вярваше. Тя трябваше да си го върне, за да разбере колко много го беше наранила, като стана причината той отново да повярва в онова, в което бе вярвал. Трябваше да го накара да повярва, че тя разбира нещата, в които той вярваше — лоялността, честта на Прици, голямата необходимост да откликне на оказаното му доверие, което го задължаваше да изпълнява дълга си без оглед на усилия и цена.
Беше преуспяла в този бизнес, защото хората, които си разбираха от работата и можеха да я вършат, бяха малко. Знаеше, че това се дължи не само на факта, че е добър специалист или защото е жена. Дори за грубата работа — премахването на гадните, дребни разбойници, без хората от върховете — броят на работещите в бизнеса беше нараснал едва с 20%; касапи, удушвачи и квалифицирани работници. Прици можеха да изкарат на улицата две хиляди и сто души, но вероятно имаха не повече от сто и петдесет бачкатори, а от тях поне сто бяха сбирщина от некадърници, които можеха да дърпат само единия край на въжето, окачено на врата на някой нещастник, докато останалите дърпат другия край.
