За честта на Прици полностью

— Поп, слушай — извика той, ужасен от мисълта, че ако баща му го освободи, Чарли Партана щеше да стане бос, а Винсънт не желаеше нищо добро на Чарли Партана.

— Слушай — продължи баща му. — Ти работеше за нас, ти даваше, а сега ние ще ти покажем какво нещо е благодарността. Говорих с Комисията и с някои от основните фигури във Великия съвет. Обясних им какво искам и те с радост ме натовариха да ти предложа мястото на арбитър във Вегас. Ще контролираш трите хотела там, но най-вече ще бъдеш Principe Azzurro40 и говорител на националния спортен справочник в тази страна. Какво ще кажеш за това, а, Винсънт? Ще живееш в къща за деветстотин тридесет и пет хиляди долара, с игрище за голф, голям плувен басейн и множество шезлонги. Можеш да вземеш със себе си четирима души, които пожелаеш. — Той стана и се дотътри до сина си с протегнати ръце. — Ти ме направи щастлив, синко, защото заслужи всичко това.

Дълбоко облекчение премина през всяка уморена клетка от тялото на Винсънт. Господ бе го отдалечил от срама на дъщеря му. Господ бе се погрижил да бъде настрана от боричканията в Ню Йорк и същевременно избавен от Мейроуз. Щеше да бъде спокоен. Щеше да ръководи националния спортен справочник на най-печелившата финансова институция в света срещу два процента. Понякога, когато му се приискаше да бъде в течение на работите в Пералнята, можеше да извика Анджело, а може би и баща му щеше да разреши да ръководи Западна Канада оттам. Но, Свети Боже, осезаемото чудо на облекчението се състоеше и в това, че нямаше да му се налага повече да се преструва, че страда за Мейроуз. Беше свободен.

— Това е страхотна възможност за мен, Поп. Никога не съм се вълнувал толкова. Мисля, че ако остана в Бруклин, бих могъл да тръгна надолу. Необходим ми е малко от блясъка, който има там. Аз наистина мога да се справя със спортния справочник. Кой ще ме замести, Поп? Чарли ли?

— За днес толкова — отвърна баща му. — Днес е твоят ден! Няма да мислим за нищо друго и за никого, докато ти не се уредиш във Вегас. Ще дам банкет в твоя чест. Празникът дълго време няма да се забрави.

Винсънт прегърна баща си.

— Работата е там, татко — каза той пресипнало, — че цял живот не мога да ти се отблагодаря. Ти направи всичко за нас, за две хиляди души. Не зная какво щеше да стане с всеки от нас, дори с Ед, Анджело Партана и Чарли, ако ти не беше се погрижил за всички ни.

Когато се дръпна назад, очите му бяха пълни със сълзи.

— Всичко дължа на вас — каза баща му, — защото всички обичате честта.

От носа на кораба до тях долиташе пискливият смях на Четриоли. Чайките се гмуркаха в мътната вода за отпадъци. Седемдесет и една хиляди осемстотин четиридесет и три тоалетни се изливаха едновременно в залива.

В 10:00 ч. на онази съботна сутрин Чарли хвана самолета от Ла Гуардиа за Лос Анджелийс. Час преди това той целуна Мейроуз за сбогуване, после я целуна отново, защото не можеше да свикне с нея — с женствената й твърдост и изтънчения й вкус. След това чувството за раздяла нарасна неимоверно и той я повали върху килимчето пред входната врата. Тя се изпразни мигновено и зави от удоволствие.

Трябваше да й зададе няколко въпроса. Знаеше, че има готови отговори. Каквито и да бяха, те щяха да му свършат добра работа. Цял живот, мамичката му, беше живял сам, защото слагаше работата на първо място. Е, добре, а сега слага работата, Прици и тяхната чест на второ място — много по-назад. Не беше с всичкия си, когато излъга Винсънт. Знаеше, че Айрин е изиграла Прици. Знаеше, че тя е пречукала Луис Пало. Знаеше, че сигурно Айрин бе организирала цялата работа. Той беше излъгал Прици. Не я уби и не я напъха в багажника на колата заедно с Маркси. Само веднъж може да ти се случи да паднеш толкова ниско — помисли си той. Беше се променил. Не даваше и пукната пара за това, което дължеше на Прици. Всичко, което искаше сега, бе тази лукава жена. Може би възмъжаваше. Беше на четиридесет и две години. Маркси Хелър бе го нарекъл Чарли Точната стрела. Американският Робин Худ, както го наричаха повечето от хората зад гърба му. Много важно! Беше направил всичко за Прици. И какво, по дяволите, представляваше той? Някакъв наперен чиновник, който почти от две години не беше виждал дон Корадо. Нямаше дори осемдесет-деветдесет хиляди долара в Швейцария, които да подплатят тази глупост за точната стрела. Винсънт сигурно имаше петнадесет милиона.

Айрин значеше нещо за него. Без Айрин той не желаеше да върши каквото и да било. Айрин беше всичко. Това е. Така че той ще й зададе няколко въпроса и ще приеме всичко, което тя му отговори. Свещена глупост! Ама че работа!

Щом влезе в сградата на летището, веднага отиде до телефона.

— Айрин? Аз съм, Чарли.

— О-о, Чарли. Слава богу!

— Трябва да се видим.

— Къде си?

— На летището в Лос Анджелийс. Виж какво, ще те чакам в ресторанта. При пуерториканеца, на открито.

— Кога?

— Ще запазя стая в хотела. Какво ще кажеш за един часа?

— Ще мина да те взема от хотела.

— Не! Просто желая да бъдем навън, когато се срещнем. Как да стигна?