За честта на Прици полностью

Чарли беше легендарен като работник. Беше изпълнявал поръчки посред бял ден, на открито, с много свидетели и си беше отивал след като свършеше работата, защото имаше всичко, което един отличен работник трябва да има, плюс усещането, че постъпва правилно, когато убива. Сигурно тук играеше роля и силата. Но Чарли не я пилееше. Тя нямаше нищо общо с парите. Нито един обикновен човек не беше наказван от семейството му за това, че е направил някакъв удар. Повечето от тях бяха животни. Тя знаеше, че чувствата пречеха на Чарли да се превърне в животно. Работата се върши от майстор — Чарли знаеше, че служи на идеята, а не на парите, защото класата му се отличаваше толкова много, че шефовете, за да бъдат абсолютно спокойни, бяха принудени да плащат по-големи проценти за всеки удар.

При нея бе по-различно — мислеше си тя. Не беше обвързана с никакво семейство. Беше надежден платен наемник, който не очакваше закрила отникъде, ако не си свършеше работата добре. Затова й плащаха много пари. Трябваше да разчита само на главата и нервите си. Но сега, когато Чарли беше влязъл в живота й, почувства колко враждебно бе всичко наоколо. Едно беше да работиш сама, но никога не би могла да живее сама и нейният късмет — добър или лош — й беше довел Маркси. Знаеше, че ще трябва да умре сама, но, по дяволите, така е било с всички. Ако живееше с Чарли, може би нямаше да се чувства така сигурно, така както се чувстваше сега. Ако бяха заедно, тя би могла да се слее с него, да се научи да мисли като него и тогава ще започне да вярва, така както вярваше Чарли. Тогава, по дяволите, може би щяха да опитат късмета си и да си родят деца, може би щяха да изчистят мръсотията, с която бе изпълнена по-голямата част от живота й, и тя щеше да живее, защото щеше да има вярата.

Считаше шанса си равен на шанса на играч на chemin de fer37 срещу банката. Първо трябваше да накара Чарли да я изслуша.

Да му каже от какво главно се препитава. Това щеше да го разтърси, но той познаваше тази работа в подробности. Знаеше механизмите, икономиката, причините. Чувстваше, че това е сто на сто в нейна полза. Трябваше да го убеди, че гледат на нещата по един и същ начин и затова се обичат.

Отрицателните страни на обира във Вегас тя анализира последователно. Първо, трябваше да убеди Чарли, че няма нищо общо с обира. Как можеха да проследят всичко и да стигнат до нея? От друга страна, Луис и Маркси бяха мъртви, а само половината от парите бяха излезли наяве. Те никога не можеха да докажат, че тя има връзка с Луис, но Маркси й тежеше на врата като воденичен камък. Той беше единствената връзка, която имаха, но често бяха започвали от следа по-малка и от тази.

Беше допуснала грешка, вероятно защото работеше сама, и не се беше погрижила за репутацията си в бъдеще. А може би пък всичко това да е за добро. Може би всяка нейна грешка, при всеки удар, да не беше толкова характерна за нея, и те щяха да я изключат автоматично от сметките си. Но тя не смяташе, че е точно така. Беше оставила Луис в Невада, след като го беше застреляла. Комисията, явяваща се като арбитражен съвет, съставен от представители на пет семейства от Ню Йорк до Чикаго — беше приела правило, че в Невада никой няма право да извършва убийство, освен ако изхвърли тялото в друг щат. Някой от Комисията можеше да реши да вдигне шум заради това, само за да притесни Прици и Прици ще трябва да се оправят само като пречукат някой, за когото решат, че е претрепал Луис.

И така, тя обичаше Чарли повече от всичко, което беше обичала досега, но ако изобщо трябваше да роди деца на Чарли, искаше той да напусне Прици, ако те започнат да се насочват към нея като към единствената връзка с мъртвия Луис и парите.

Припомни си, че те нямаше да гледат на нея като на малката вдовичка на Маркси Хелър, като на домакиня — работен кон, която си е перяла килима, когато Прици намерили половината от парите в къщата на Маркси. Много скоро Анджело Партана щеше да напомни, че тя е част от обкръжението, че те току-що са й платили сто хиляди долара, за да духне на Сал Нетурбино. Те не можеха да й припишат нищо, но знаеха, че тя не е в ред и можеха да тръгнат оттам.

Тя наистина имаше нужда от Чарли Партана.

Беше красива неделна утрин. През реката остров Манхатън изглеждаше чист и свеж, като че ли наистина съществуваше само в календарите на авиокомпаниите. За да присъствуват на църковната служба на работниците, Винсънт Прици взе баща си в 6:45 сутринта с черния Линкълн Седан, шофиран от Фил Витимидзаре, а гъркът Зинго Попалуш се возеше до него. И двамата бяха работници. Семейството на Попалуш емигрирало в Сицилия преди 673 години. Трудно можеше да го вземат за грък, но той беше много горд от ефекта, който предизвикваше името му. Зад Линкълна, на две и половина коли разстояние, се движеше една нова Тойота, която някакъв енориаш беше дал на дон Корадо, регистрирана на името на фирмата за бързи закуски в Рокримън, Кънектикът. Караше я Четриоли Красавицата на разстояние една пушка със скъсена цев от Уили Лесато.