— Аз ще ти се обадя. Не знам точно как.
След като затвори телефона, тя се тръшна в леглото и се обърна, гледайки втренчено в стената. Само веднъж изигра номер на Чарли, а после поведоха борба — някаква борба, и тя превърна целия си живот в огромна битка, а по-късно се повлече с онова момче и дни наред пияни се търкаляха в Мексико Сити. Беше объркана и затова остана с него. По-късно, една сутрин, двама от хората на баща й влязоха и пребиха момчето, докато онзи мръсник, помощник-управителят, стоеше и гледаше. Накараха я да се облече, без да отронят нито дума. Нищо не й казаха, а двойка полицаи я изведоха от хотела и я върнаха в Ню Йорк. Тя седеше в една стая с баща си, който я гледаше втренчено. Идеше й да му изкрещи. Държеше се с нея така, сякаш беше боклук.
— Ти лепна срамно петно на семейството — каза той. — Показа колко държиш на честта на Прици. Трябваше да се омъжиш за сина на най-добрия приятел на дядо ти, а вместо това стана passeggiatrice17. Благодари на Бога, че майка ти никога няма да узнае какво си направила и се е избавила от теб горе при ангелите. Слушай, след всичко това никога няма да ти проговоря! Анджело Партана каза, че ти прощава, но Чарли не! Ти му отне мъжеството. Можеш да си въобразяваш, че си член на това семейство. Можеш да си мислиш, че все още си моя дъщеря, защото така иска дядо ти. Но по-добре е да се пръждосаш. Не си вече от нашето семейство и аз ще се погрижа да останеш стара мома до края на живота си!
През следващите пет месеца не срещна Чарли, а после, когато се видяха, той й каза „Здравей, как си“, като че ли нищо не се беше случило между тях. Дори не се държеше зле. Но тя го беше загубила. Обичаше го, но той никога нямаше да се върне при нея.
Чарли и баща му трябваше да прекарат по-голямата част от деня, правейки химически анализ на партидите от пратката хероин, току-що пристигнала от Азия през Колумбия. Беше хероин клас А, № 4 и те останаха заедно с химика, докато той не го раздели на части за продажба на едро и за търговците. Следобед, когато се връщаха през Лонг Айлънд Сити, Чарли се сети да каже на баща си, че е бил задържан заради убийството на Нетурбино.
— Хм, Ед ми съобщи — каза баща му. — Но ти си от чист по-чист, нали?
— Кой го уби, Поп?
— Ние.
— Ние? А защо? Аз нищо не знаех.
— Е, така е най-добре, нали?
— Кой го уби?
— Един талант, не е от града. Беше специално нещо.
— Как стана?
— Винсънт ми поръча да го направим така, все едно, че нямаме нищо общо със случая. В комисията ще мърморят, но ние нямаме пръст в тази работа. Всички бяхме на сватбата и сме се снимали там, нали? Не се впрягай. Беше добре обмислено.
— Господи, наистина добре е изпипано — възкликна Чарли.
Върна се в къщи към девет часа и десет минути вечерта и като седна на терасата се обади на Мейроуз. Беше гадна вечер. Дъждът се лееше и той трябваше да застане в най-отдалечения ъгъл между сенника и стената. Винаги си мислеше, че всеки, който има тераса с такъв изглед или трябва да я използува, или да се върне да живее в евтините квартири на Западен Бруклин.
Мейроуз беше намерила номера на Айрин.
— Нека ти кажа, че трябваше доста да се потрудя, за да го получа, Чарли — рече тя — По-лесно щеше да се открие номерът на телефонна кабина на връх Еверест.
— Искам да ти изпратя нещо наистина хубаво заради услугата, Мей.
Тя се изсмя тъжно.
— Прати ми свети Валентин18 — отвърна тя. — От това имам нужда.
Беше 9:25, следователно 6:25 в Калифорния, подходящ час. Айрин отговори на третото позвъняване.
— Обажда се Чарли Партана — От вълнение дъхът му спря.
— Чарли Партана ли?
— Да.
— Това е страхотно! Как откри номера ми?
— Помолих някого за това. Не се сърдиш, нали?
— Да се сърдя? Поласкана съм. Къде си?
— В Бруклин.
— О!
— Но утре трябва да бъда в Лос Анджелийс за няколко дни. Помислих, че бихме могли да вечеряме заедно.
Последва продължителна пауза.
— Добре — съгласи се тя — Мисля, че ще мога.
— Прекрасно. Тогава ще мина да те взема. Кога е удобно?
— В седем часа.
— Чудесно.
— Но не тук. Нека бъде… какво ще кажеш за фоайето на Бевърли Уилшър?
— Добре. Съгласен съм. Приятни сънища.
Той натисна прекъсващия бутон, но остана дълго втренчен в апарата. Цял живот беше приемал телефона като част от мебелировката си. Ами когато имаш нужда от адвокат или лекар? А какво да кажем за това, което апаратът току-що беше направил за него? Нищо ли? За бога, да не би да ти е предал вица на деня или хороскопа ти? Сега той беше променил изцяло очакването му за живота. Този телефон му беше дал Айрин. Ако отсега нататък видеше лоши деца да изтръгват телефонните апарати от кабините, както често правеха в квартала, щеше да ги набие.
Едва появила се във фоайето на хотела, с шапка от блестящо зелена ефирна материя, която би превърнала всеки шапкарски магазин във водещо място на изкуството, тя — както Чарли забеляза от другия ъгъл — беше забавила движението във фоайето до минус девет мили в час.
