Даването на пример от жанра фентъзи (макар че тук прилагането на Фантастичното не е по нормите на науката, а на мита и приказката) припомня за още нещо – полифункционалността на социалната фантастика. Тя е разпространена не само сред всички литературни направления (колко струва само сатиричната повест на Евгений Лукин „Ще се лекуваме“, в която добралият се до властта менте-психиатър гради диктатура чрез психиатрични диагнози, а репресиите имат вид на „лечение“!). Тя се съдържа и във всички видове изкуство. Нямат брой филмите, живописните произведения, дори музикалните пиеси по теми от социалната фантастика. А в литературата се изявяват не само автори от „гилдията на фантастите“ – пробват се и творци с всемирно признание: „Игра на стъклени перли“ от Херман Хесе, „Островът на естетите“ от Андре Мороа, „Фатерланд“ на Робърт Харис… Не губят интерес към темата и именити съвременници като Умберто Еко и Джон Фаулз.
Сега, когато летим вече в първия си боен полет, от който аз не зная дали ще се завърнем, макар задачата ни да не е да влизаме в схватка с врага, а да разузнаем местоположението му и неговите бойни средства, аз бих могъл само да напомня предисторията на конфликта. Истинската летопис на тая война ще я пишат други. Ако, разбира се, тя се състои или ако след нея остане изобщо някой, който да е способен да пише. Впрочем историята показва, че действителните причини за войните обикновено са били скривани зад някакви незначителни поводи, докато в случая поводът съвсем не може да бъде наречен дребен. И това е основната отлика на нашия свещен и справедлив поход от всички предишни войни на Земята.
