Загадката Олвър полностью

Обучението ми в кулинарията започна случайно. Буквално. Когато в онази сутрин се изправих на вратата на кухнята и предложих услугите си, пред очите ми се разигра случка, която предопредели бъдещето ми. Ан-Мари, възрастната кухненска помощничка, се препъна, докато носеше тава с прясно омесени кифлички, падна, удари се в мивката и съответно си счупи ръката. Счупването не беше лошо — не стърчаха натрошени кости или нещо подобно — но очевидно беше много болезнено. Жената извика от болка и предизвика невероятна суетня. Изпратиха за лекаря от селото. След това откараха Ан-Мари в местната болница и до края на престоя ни в замъка повече не я видяхме. След като бездруго вече се бях натресъл, а обядът така или иначе трябваше да се приготви, мадам ми показа какво трябва да правя с кифличките (да ги напръскам с вода и да ги метна във фурната), а след това ме назначи да й помагам до края на седмицата. Преживяването се оказа истинско блаженство. Учех бързо, до края на първия ден бях приготвил първия си винегрет, бях задушил шест пресни пъстърви (задушил, представете си!), бях изпекъл цяла торба моркови и бях сотирал тиквичките. Разбира се, мина още време, преди да мога сам да приготвя сос veloute или да изпека тарталети с праскови, но аз бях упорит. Мадам беше отлична учителка, но и аз, ако смея да отбележа, бях отличен ученик. Освен това бях на закрито и вършех работа, която ми доставяше истинско удоволствие. Да, беше доста горещо, особено когато работеха и двете фурни, но въпреки това беше по-добре от това да се пека цял ден на слънцето.

Когато вечерта се върнах в спалното помещение, греех от вълнение и възторг. Оливър реши, че мадам е откликнала на авансите ми, но истината е, че аз съвършено бях забравил за мисията си да я съблазнявам.

Лора, разбира се, побесня: брат й си живееше живота в кухнята, приятелят й се наслаждаваше на още по-изисканата обстановка в библиотеката, а тя садеше и окопаваше като последна селянка. Опитах се да я успокоя, като й казах колко добре изглежда след всичкия този труд. Физическата работа беше развила мускулите й, а след първоначалното изгаряне кожата й беше придобила очарователен тен и сестра ми приличаше на истинска амазонка. Вместо да приеме комплимента ми, тя дълго се оплаква колко уморена и самотна се чувства. До края на дните си ще съжалявам горчиво, задето не обърнах внимание на думите й тогава.

Направих няколко жалки опита да флиртувам с мадам, но тя проявяваше точно толкова малко интерес към мен, колкото и аз към нея. Езиковата бариера правеше нещата още по-конфузни (макар че усилията ми бездруго бяха напразни), но аз бях твърдо решен да не разочаровам Оливър. Той ми даде още няколко съвета и аз реших, че съм достатъчно подготвен.

В края на един особено горещ и потен ден спрях мадам, отместих кичур коса от лицето й и я попитах дали ще ми позволи да я среша. Оливър настояваше, че това било ход, гарантиращ стопроцентов успех. Жената доста се изненада, но се съгласи. Оливър се оказа прав. Жените обожават някой да докосва косата им. Докато я решех, ми дойде великолепна идея. Косата на мадам беше доста дълга. Хванах с ръка един кичур и го преплетох с друг, като ги усуках заедно и така направих нещо като кок на тила й. Tres chic. Току-що бях изобретил своя собствена прическа. Какво да ви кажа, не беше много оригинално. Прическата беше всъщност chignon, типично френска, модерна в Париж през 40-те години на века, но аз и мадам нямаше откъде да го знаем. Аз никога преди не си бях играл с женска коса, а мадам може и да разбираше от bain-marie и sabayon, но в модата никаква я нямаше. Едно можех да кажа за нея обаче: не беше глупачка.

— Ти es homosexuel? — попита тя.

За щастие тази дума звучи еднакво на всички езици.

— Oui — отвърнах аз. След това плаках цял час.

Мадам се държа невероятно мило. Нямах ни най-малка представа какво ми говореше, но жестовете й — опираше пръст на устните си — подсказваха, че ще пази тайната ми. Новината ни най-малко не я притесни — не ме изхвърли от кухнята, не ми се присмя, не се ужаси. За нея това беше нормално. Просто странното ми поведение получи своето обяснение. С жестове признах, че съм влюбен в Оливър, и това вече доста я скандализира. Тя, както и всички в замъка, знаеха, че той и сестра ми Лора са двойка. Мадам ме прегърна майчински и заприказва дълго-дълго на френски, докато жестикулираше към хълма навън. Реших, че ме праща да ида да се поразходя. Отидох. Не помогна.

Същата вечер в спалното помещение Оливър нямаше търпение да узнае как върви съблазняването.

— Страхотно — рекох.