Щом пристигнах в театъра, веднага ме въведоха в една от конферентните зали, в която вече седяха почти всички старши продуценти на шоуто, сред които и Тъг. Самодоволният Тъг.
— Решихме да дадем ролята на Кралицата на друг — подхвана той.
— Моля?!
До Тъг, забола поглед в масата, седеше Ейслинг и се преструваше, че рови в някакви записки. Явно се чувстваше много неудобно, но така и трябваше да бъде!
— Искаме да ти благодарим за старанието и добрата работа, но смятам — а и всички ще се съгласят с мен — че имаме нужда от Кралица с малко повече… — Тъг не можеше да намери подходящата дума.
— Енергия! — подсказа услужливо един от американците.
Тъг сякаш се окуражи.
— Да — рече, — чувстваме, че ролята идва в повече за човек на твоята… — той ме погледна право в очите и произнесе последната дума с очевидна наслада — … възраст.
Не си спомням точно какво казах на събралите се в залата нещастници, но определено си тръгнах с крясъци:
— Шибани дилетанти, всичките до един!
Ейслинг ме набута в едно такси и каза, че щяла да оправи нещата. Слава Богу, агентът ми успя да направи така, че историята да не се появи във вестниците, но условието му беше да не съдя нито Тъг, нито някого от продуцентите. Прессъобщението беше обичайната история за преумора, комбинирана с инфекция на гърлото, превърнала се в хронична. Била съм се „оттеглила с достойнство от ролята“ и съм пожелала успех на Шели Раднър (двайсет и три годишна), доскоро хористка в нейния „дебют на Бродуей“.
Ейслинг и ирландските продуценти се опитаха да се извинят и да обяснят, че не са виновни. Както винаги в шоубизнеса, отново най-важен беше бизнесът, а не шоуто. Тъг беше решил да ме разкара и имаше по-голям контрол върху бюджета на продукцията от хората в моя екип. Не се съмнявах, че спи с Шели.
Върнах се в апартамента ни и изпих всичко, което беше останало от покупките ни в безмитния магазин на идване. Опитах се да звънна на Оливър в „Плаза“, но него го нямаше. Опитах се дори да се обадя на Кон в Дъблин, но той не вдигна. Заспала съм, но се събудих към десет часа вечерта с безумно главоболие и желание за мъст.
Запътих се обратно към театъра. Премиерата на шоуто тъкмо беше свършила и публиката се точеше навън покрай сериозно преработените афиши, на които лицето ми беше заменено с това на Шели (двайсет и три годишна). Хората се усмихваха и си тананикаха финалната песен. Шоуто щеше да стане хит. Оркестрантите пушеха пред страничния вход и аз за момент се поколебах, като се чудех дали днес аз не съм основната тема на вечния им брътвеж. В този момент вратата се отвори и навън излезе Шели, следвана от Оливър, чиято ръка собственически стискаше рамото й в несъмнен жест на позната интимност, а тя се извърна и зарови лице в шията му. В секундата, в която буквално се канех да им се нахвърля физически, някой ме потупа по рамото. Обърнах се и се озовах очи в очи с объркания и уморен от дългия полет Кон, стиснал огромен букет от червени рози.
— Изненада! — рече той.
Аз повърнах.
С Кон заедно напуснахме Ню Йорк на следващия ден. Той беше изключително мил по своя дразнещ начин, като ме уверяваше, че на Бродуей всичко е пари и никой не се интересува от изкуство.
— Точно така, за какво ни е Ню Йорк? Нали си имаме Кейт, Джери, градината? Нали сме заедно?
През следващите няколко дни се крих, потресена от двойното предателство. Работата ми и любовникът ми. Да, да, аз изневерявах на Кон, Оливър изневеряваше на Алис, но винаги съм смятала, че изневеряваме
Огорчението ми от факта, че Шели отново игра Кралицата във филмовата версия на мюзикъла — единствената от бродуейската трупа, която запази ролята си и на големия екран — е бездънно. Мамка му, дори я номинираха за Оскар за тая роля, добре, че Мерил взе наградата тази година, Бог да я поживи.
Оливър се върна вкъщи три седмици след мен. Алис, щастлива, отиде да го вземе от летището и аз гледах през прозореца как той слиза от колата и безгрижно се изкачва по стъпалата към входната им врата. Три дни чаках да ми звънне или да се отбие. Категорично нямаше начин след последните изпълнения да се моля отново за вниманието му.
На четвъртия ден не издържах. Кон беше на работа, а и видях Алис да излиза с колата от двора им като, както обикновено, забърса с бронята едната колона на външната им порта. Знаех, че Оливър е сам.
Исках да изглеждам възможно най-добре за предстоящия сблъсък и внимателно се приготвих: прическа, вежди, нагласих се в най-съблазнително одеяние.
Оливър ми отвори, плъзна поглед по мен и подсвирна от възхищение.
— Скъпа, как си? Чаках удобен момент да ти се обадя.
— Шели? — изплюх аз, неспособна да овладея гнева си. — Чукаше Шели, така ли?
Оливър трепна. Мразеше вулгарния език, но също така изглеждаше объркан.