Навярно в трупата отпреди се шушукаше, че се виждам с Оливър, но никой не ми го беше казвал в очите, макар да се правеха намеци и да настъпваше конфузно мълчание всеки път, когато двамата пристигахме заедно в театъра или на репетиция. Оплаквах се напоително на Оливър от промените, които Тъг правеше, но Оливър настояваше, че няма никакво влияние върху трупата и с нищо не може да ми помогне.
Репетициите бяха напрегнати, но от време на време все пак успявахме да откраднем по час-два за нас. Прекарвахме прекрасни следобеди, разхождахме се по туристическите маршрути: Емпайър Стейт билдинг, Рокфелер Плаза, галерията Гугенхайм, Метрополитън опера, музеят Фрик, разходка с файтон из Сентръл парк. Една вечер бяхме седнали в „Сардис“. Оливър отлично знаеше как да подкупи оберкелнера, за да получим най-добрата маса. Бях много впечатлена. Бедната след това на масата зад нас мернах Ал Пачино. Исках да отида да му се представя, но Оливър настоя да не го притесняваме. Но все пак си разменихме местата, за да може да гледам Ал през цялото време. На няколко пъти ходих до тоалетната, за да минавам край него, но се принудих да приема, че той не ме позна, нищо че лицето ми се мъдреше на афиш два на три метра само на три преки от ресторанта. Оливър страшно се забавляваше от цялата случка. В края на вечерта, когато тъкмо излизахме от ресторанта, оберкелнерът ми подаде бележка. Отворих я, а в нея пишеше: „Радвам се, че те видях, хлапе. Късмет с шоуто. Ал“! Малко остана да припадна и бях готова да се втурна обратно вътре да благодаря на господин Пачино, но Оливър категорично отказа, а по-късно ми призна, че платил на оберкелнера да напише бележката. Почувствах се малко глупаво и отначало се разочаровах, но трябва да призная, че като цяло жестът беше мил. Тогава си мислех, че Оливър е такъв мъж. Очарователен, мил и съобразителен.
Той беше изключително приятен компаньон. Беше много начетен и знаеше много, така че дори най-скучната разходка из някоя галерия се превръщаше в увлекателен разказ за живота на художниците или в социално-исторически коментар на времето, по което са били създадени творбите. Освен всичко друго, Оливър имаше специфично чувство за хумор, а и изглеждаше като кинозвезда. Портиерите и келнерите до един отстъпваха пред него. Той излъчваше авторитет, нехарактерен за ирландските мъже. Излъчваше самоувереност.
Ню Йорк кипеше от живот, разкривайки най-прекрасните, най-ужасните и най-чудноватите му страни. Е, струва ми се, че прекарването щеше да е малко по-романтично, ако Оливър от време на време ме държеше за ръка или нещо такова, но той никога не е бил по прегръдките и целувките, а изблиците на чувства държеше да се случват зад затворената врата на спалнята. В онези дни направих опит да го опозная по-отблизо, разпитвах го за детството и семейството му, но той веднага сменяше темата или нещо друго отвличаше вниманието му. Тогава останах със силното впечатление, че той не обича да говори за миналото. За мое голямо неудоволствие обаче надълго и нашироко говореше за Алис — колко добри били илюстрациите й, какво усилие полагала да подобри уменията си в кухнята или пък колко го уважавала и винаги се консултирала с него преди някоя голяма покупка. Беше вбесяващо да виждам как за него не е проблем от една страна да пее дитирабми за жена си, а от друга — да ме целува до полуда. Никога преди не бях срещала човек, който да съумява да разделя аспектите от живота си по такъв безсърдечен начин. Но колко беше красив! Стисках зъби и всеки път се съгласявах какво съкровище е Алис, докато обвивах крака около врата му.
Колкото повече наближаваше датата на премиерата, толкова повече се усложняваха нещата в театъра. След първата репетиция пред публика от постановката бяха изрязани всички сцени с мен, с изключение на една, премахнато беше и голямото ми солово изпълнение след антракта. Маркъс, който играеше Гримас, получи чисто нова песен, а първо действие щеше да завършва със специални ефекти и акробатичен номер с летящия стол, вместо с моята зашеметяваща поява, следвана от целия хоров миманс. Побеснях. Ирландските продуценти ме избягваха и отказваха да се срещнат с мен. Американците даваха парите и можеха да правят, каквото си поискат. След десетото ми обаждане в Ирландия дори агентът ми престана да ми вдига телефона. Оливър беше отлетял до Лос Анджелис за някакви срещи и нямаше да се върне до вечерта на премиерата. Другите артисти виждаха, че съм в немилост пред Тъг, и се държаха на разстояние от страх да не би лошото му отношение да се прехвърли и върху тях, така че скоро си дадох сметка, че съм напълно сама. Една вечер, след няколко джина, звъннах дори на Кон и му плаках по телефона заради цялата тази несправедливост.
В деня на премиерата ме бяха повикали в театъра в осем сутринта — нелеп час за един актьор. Междувременно узнах, че всички други от трупата са повикани в единайсет преди обяд и веднага ме изпълниха подозрения. Изтормозих инспициентката, настоявайки да разбера какво става. Тя твърдеше, че нищо не знае.