— Боже, Създателю на битието… — Продължавайки да се моли, Мерин невъзмутимо извади кърпичката и се избърса.
— Последвай сега неговото учение, Мерин! Направи го! Пъхни свещената си патка в устата на свинчето и я
— … избави рабинята Си…
— Лицемер! Пет пари
— … смирено Те моля…
— Лъжец! Лъжливо копеле! Кажи ни къде ти е смирението, Мерин? В пустинята? В руините? В гробниците, където позорно избяга от ближните си? От страдащите и нищите духом! Как смееш да говориш с
— … избави я…
— Твоят дом е гнездо на пуяци, Мерин! Мястото ти е да си сам със себе си! Върви на планинския връх и говори с единствения, когото признаваш!
Мерин продължава да се моли, без да обръща внимание на дивия порой от обиди.
— Жаден ли си, свети Мерин? Ето, давам ти нектар и амброзия, давам ти хляба насъщен на твоя Бог! — изграчи подигравателно демонът и от тялото на Ригън изригна диария. — Защото
Карас изтръпна от погнуса и направи усилие да се съсредоточи върху текста, докато Мерин четеше откъс от Евангелието от Лука:
… А той каза: Легион, защото много бесове бяха влезли в него. И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната. А там имаше голямо стадо свине, които пасяха по хълма, и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им. И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави. А свинарите…
— Уили, нося ти блага вест! — изграчи демонът.
Карас се озърна и видя Уили застинала до вратата с наръч чаршафи и хавлии.
— Нося ти вест за изкупление! — злорадо се изкиска гласът. — Елвира е
Уили се втренчи потресена в него, а Карл се завъртя и извика:
—
— …
— Уили, не слушай! — извика Карл.
— Да ти кажа ли къде живее?
—
Карл изтласка Уили навън.
— Иди да я навестиш за Празника на
Изведнъж демонът замълча и насочи поглед към Карас, които отново бе проверил пулса на Ригън и след като се увери, че е стабилен и може да понесе още една доза либриум, пристъпи към Шарън, за да й поръча да приготви инжекцията.
— Карас, искаш ли я? — изхили се демонът. — Твоя е! Да, конярската курва е твоя! Можеш да я яздиш както си искаш! Ами че тя всяка нощ си фантазира за теб, Карас! Да, за теб и за твоето дълго, дебело свещеническо парче!
Шарън се изчерви и извърна глава настрани, докато Карас й обясняваше, че могат да инжектират на Ригън още либриум.
— И компазинов разтвор, за в случай че пак повръща — добави той.
Шарън кимна и бързо се отдалечи. Докато минаваше с наведена глава край леглото, Ригън изграчи
— Конярска курва! Путка!
Шарън изхвръкна от стаята.
Новата личност направи гнуслива гримаса, огледа се и попита:
— Няма ли някой да отвори прозореца? Моля ви! В тая стая ужасно
Денингс се изкикоти, намигна зловещо на Карас и изчезна.
— … Той те прокужда…
— Наистина ли, Мерин? Наистина ли?
Демонът отново се бе появил и Мерин продължи заклинанията, като от време на време прекръстваше Ригън и я докосваше с епитрахила, а съществото го обсипваше с мръсни думи.
Твърде дълго, помисли тревожно Карас. Пристъпът траеше твърде дълго.
— Ето я и свинята! Майката на свинчето!
Карас се завъртя и видя Крис да идва към него със спринцовка и памучен тампон. Тя засрамено бе навела глава и Карас пристъпи насреща й.
— Шарън се преоблича — обясни Крис, — а Карл…
— Добре — прекъсна я Карас и двамата се приближиха до леглото.
— Да, виж какво свърши, свинска майчице! Ела да видиш!
Крис се мъчеше да не слуша, да не гледа докато Карас притискаше отпуснатите ръце на Ригън.
— Виж бълвоча! Виж престъпното си изчадие! — беснееше демонът. — Доволна ли си сега?
Карас се озърна. Крис стоеше парализирана.
— Действайте! — заповяда той. — Не слушайте! Хайде!
— … твоя
