Заклинателят (Разширено и ревизирано издание) полностью

Карас се вслуша и тревогата му нарасна. Сърдечните тонове бяха далечни и слаби.

— Аз няма да я оставя да спи!

Изтръпнал от ужас, Карас бързо погледна демона.

— Да, Карас! — изграчи съществото. — Тя няма да спи. Чуваш ли? Няма да оставя свинчето да спи!

Демонът отметна глава и избухна в злорад смях. Карас го гледаше като замаян и забеляза завръщането на Мерин едва когато старият свещеник застана до него и тревожно се вгледа в лицето на Ригън.

— Какво има? — попита той.

Карас глухо отвърна:

— Демонът каза, че няма да я остави да спи. — Той обърна към Мерин безсилен поглед. — Сърцето й губи ритъм, отче. Ако не заспи скоро, ще умре от сърдечна недостатъчност.

Мерин се навъси загрижено.

— Не можеш ли да й дадеш някакво лекарство? Нещо за сън?

— Не, това е опасно. Може да изпадне в кома. — Карас извърна очи към Ригън. Тя кудкудякаше като кокошка. — Ако кръвното падне още малко…

Той не довърши.

— Какво мога да направя? — попита Мерин.

— Нищо — каза Карас. — Нищо. Не знам, може би има някакви нови лекарства. Ще повикам кардиолог.

Мерин кимна.

— Да. Това ще е добре. — И докато Карас излизаше, той добави съвсем тихо: — И ще се моля.

Карас завари Крис да будува в кухнята. Откъм вратата до килера долитаха риданията на Уили и утешителният глас на Карл. Карас обясни необходимостта от спешна консултации, като се постара да не разкрива докрай под каква заплаха е животът на Ригън. Крис даде съгласие и Карас позвъни на един свой приятел, известен специалист в медицинския факултет на университета. Събуди го и му описа положението накратко.

— Идвам веднага — каза кардиологът.

След по-малко от половин час той пристигна и когато попадна в спалнята, реагира на студа, зловонието и състоянието на Ригън с изненада, ужас и състрадание. Тя ту бъбреше несвързано, ту пееше, ту издаваше животински звуци. По някое време се появи Денингс.

— О, това е непоносимо! — оплака се той на лекаря. — Просто ужасно! Надявам се да направите нещо! Все трябва да има начин! Разбирате ли, иначе няма да има къде да отидем, и всичко това заради… Заради този проклет инат на дявола!

Докато лекарят гледаше с разширени очи и мереше кръвното налягане на Ригън, Денингс продължи да се жалва на Карас:

— Какво правиш, по дяволите? Не виждаш ли, че малката кучка трябва да е в болница? Мястото й е в лудницата, Карас! Знаеш го! За Бога, зарежи скапаните суеверия! Знаеш, че ако тя умре, вината ще бъде твоя! Да, само твоя! Така де, ако самозваният втори Божи син е такъв инат, това не означава, че трябва и ти да се държиш като темерут! Ти си лекар! Трябва да си наясно, Карас! Хайде, драги, прояви мъничко състрадание! Влез ни в положението, напоследък има ужасен недостиг на жилищна площ…

Демонът отново се появи и нададе вълчи вой. Кардиологът с леко разширени очи си прибра инструментите и кимна на Карас. Беше приключил.

Двамата излязоха в коридора. Кардиологът за секунда погледна вратата на спалнята и се обърна към Карас.

— По дяволите, какво става тук, отче?

Йезуитът се загледа настрани.

— Не мога да кажа — тихо отвърна той.

— Не можеш или не искаш?

Карас отново го погледна.

— Може би и двете. Как е сърцето? Какво откри?

Лекарят мрачно поклати глава.

— Трябва да спре тази активност. Трябва да спи… да заспи преди кръвното й да спадне.

— Аз мога ли да помогна с нещо, Бил?

— Моли се — отвърна лекарят.

Докато той се отдалечаваше, Карас се загледа след него. Всяка артерия, всеки нерв в тялото му умоляваше за почивка, за надежда, за чудеса, макар да знаеше, че не ще ги получи. Той болезнено примижа, като си спомни: Не биваше да й даваш либриум! Вдигна юмрук към устата си и от гърлото му излетя глух, задавен стон на жалост и самообвинение. Той въздъхна дълбоко, после още веднъж, отвори очи и с натежала душа отвори вратата на спалнята.

Мерин стоеше до леглото и гледаше как Ригън цвили като кон. Като чу Карас да влиза, той се обърна и го изгледа въпросително. Карас мрачно поклати глава. Мерин кимна. По лицето му се изписа печал, после смирение и накрая мрачна решителност. Той коленичи до леглото.

— Отче наш…

Ригън го обля със струя тъмна, воняща жлъчка и изграчи:

— Ще загубиш! Тя ще умре! Ще умре!

Карас взе своя екземпляр от „Римски ритуали“. Разгърна го. Вдигна очи и погледна Ригън.

— Спаси рабинята Си — молеше се Мерин.

— Против врага.

Заспивай, Ригън! Заспивай! — крещеше волята на Карас.

Но Ригън не заспа.

Нито на разсъмване.

Нито по пладне.

Нито вечерта.