Заклинателят (Разширено и ревизирано издание) полностью

— Като последна, отчаяна мярка — да. Принуден съм да го кажа. Отведете я при католически свещеник. Разбирам, давам ви доста странен съвет, може би дори малко опасен, освен ако категорично установим дали дъщеря ви е знаела нещо за обладаването и по-специално за екзорсизма преди появата на симптомите. Смятате ли, че може да го е прочела някъде?

— Не.

— Да го е видяла на кино? Да е чула по радиото? Или по телевизията?

— Не.

— Да е чела Евангелието? Новия завет?

— Не. Защо питате?

— Там на няколко места се споменава за хора, обладани от духове и изцелени от Христос. Описанието на симптомите напълно съвпада с днешния синдром, така че…

— Вижте, няма смисъл. Разбрахте ли? Просто забравете. Само това ми липсваше — баща й да чуе, че съм повикала…!

Крис плъзгаше пръст от книга на книга, но не откриваше нищо, докато… Момент! Погледът й бързо се стрелна назад към едно заглавие на долния рафт. Книгата за вещиците, която й бе изпратила Мери Джо Перин. Крис я измъкна, разгърна на съдържанието и плъзна показалец по страницата докато изведнъж спря и си помисли: Ето! Това е! Обзе я тревожно предчувствие. Дали лекарите от клиниката не бяха прави? Това ли беше? Дали Ригън бе придобила болестта и симптомите чрез самовнушение от страниците на тази книга?

Главата се наричаше „Вселяване на духове“.

Крис слезе в кухнята, където Шарън бе разгърнала бележника си и тракаше писмо на пишещата машина. Крис размаха книгата.

— Шар, чела ли си това?

— Кое? — попита Шарън, без да спира да пише.

— Тая книга за вещиците.

Шарън отпусна ръце, завъртя се към Крис и погледна книгата.

— Не, не съм.

И тя отново започна да пише.

— Не си ли я виждала? Не си ли я прибирала в кабинета?

— Не.

— Къде е Уили?

— На пазар.

Крис кимна, постоя замислено и пак се качи в спалнята на Ригън, където Карл продължаваше да бди над леглото на дъщеря й.

— Карл!

— Да, госпожо.

Крис му показа книгата.

— Случайно да си намерил тази книга и да си я прибрал при другите в кабинета?

Икономът извърна безстрастното си лице към Крис и огледа книгата.

— Не, госпожо. Не съм.

И пак се обърна към Ригън.

Добре, може да е Уили.

Крис се върна в кухнята, седна на масата и като разгърна книгата, започна да търси нещо съществено, което според лекарите от клиниката би могло да породи симптомите на Ригън.

И го откри.

Крис се намръщи. „Не е намерило и до днес разумно обяснение.“ Бе останала с друго впечатление след разговора си с лекаря в клиниката.