— Виждате ли какво става, доктор Смит? Дани преживява нервен срив. Наехме ви да го наглеждате, а сега трябва да се разправям с откачалка. Мислите ли, че Дани ще се справи, когато утре екипът ми се появи на снимачната площадка? А всеки ден, в който не снимаме, ни струва триста хиляди, които отиват по дяв…
— Имаме по-голям проблем, господин Кулос. Много по-голям.
— Така ли мислите? Възнамерявам да ви съдя за престъпна небрежност. Ще съдя лично вас.
Джъстийн видя светлината от фенерчето на Рик да просветва, когато се изкачи на върха на склона. Тя остави Кулос насред тирадата му и отиде при Рик. Беше задъхан и се мъчеше да си поеме дъх. Накрая изпъшка и каза:
— Изглежда Пайпър е била убита от удар в главата. Може да е станало и докато е падала надолу. Не мога да кажа дали е била блъсната.
Дани се отдръпна от агента си и залитна към Дел Рио.
— Блъсната ли? Тя не е била блъсната — изхленчи той. — Бяхме заспали. Събудих се и нея я нямаше. Излязох да я потърся. Трябваше да спи…
На лицето на Барстоу се изписа шок. Гласът му беше изтънял и граничеше с истерия, когато се обърна към Дани:
— Знам, Дани, знам. Върни се в къщата с мен. Ще ти намерим дрехи. Имам „Ксанакс“ в мен. Ще се погрижим за всичко. Хайде, Дани.
Джъстийн стоеше неподвижно и премигваше в тъмното, опитвайки се да смели ужасяващата новина.
Пайпър Уиник беше загинала на някакво отдалечено място и никой, освен Дани не е бил с нея.
Тя не познаваше Пайпър, никога не я беше срещала, но беше виждала Дани. И беше сключила договор от страна на Private да го държат изкъсо.
Той ги беше зарязал. Това беше достатъчно основание за прекратяване на договора и според нея беше доказуемо в съда… но онова, което я ужасяваше в момента, беше възможността Дани да е способен на насилие, а тя да го беше пропуснала.
Дали егото й беше изиграло номер? Беше ли пренебрегнала някой знак, който беше струвал живота на това момиче?
Шустър и Барстоу се опитваха да преведат Дани обратно по пътеката, но той се дърпаше и им крещеше, че не иска да остави Пайпър сама. Кулос пак се взря в лицето й и избухна:
— И сега, понеже го оставихте да ви се измъкне, Пайпър е мъртва. И с филма ми е свършено. Аз съм загубен. Загубен.
Джъстийн още държеше телефона, но ръката й трепереше.
— Ти ли ще се обадиш? — попита Рик.
Тя кимна и набра 911.
Джъстийн тъкмо беше отворила вратата на дома си, когато телефонът й звънна. Включи осветлението в преддверието. Роки излая, изтича към нея и се хвърли на краката й.
Тя го разроши по главата, метна ключовете си на масичката и погледна кой се обаждаше. Беше мениджърът на Дани — Лари Шустър.
Какво ли искаше пък сега? Пак ли щеше да я заплашва със съдебен процес? Все още беше потресена от чудовищните събития от последните няколко часа — смъртта на младата кинозвезда, заплахите на Марвин Кулос и жалкия арест на Дани Уитман, който беше ритал и пищял, докато тримата полицаи го натикваха в крайслера.
Джъстийн вдигна и каза „ало“.
— Все още ли работите за нас? — попита Шустър.
— Сигурно се шегуваш, Лари. Дани наруши договора още когато избяга от филмовата площадка…
— Наистина избяга, но що се отнася до всичко останало, той е невинен.
— Лари, съжалявам за случилото се с Дани, съжалявам и за теб, но ние приключихме със случая. Време е да се намесят адвокатите.
— Моля те само да поговориш с него. Нека ти разкаже какво става.
— Той ми каза, Лари. Чувства се така, сякаш някой друг управлява живота му, но доколкото знам, никой не му е казал да бяга с Пайпър Уиник тази сутрин… а сега тя е мъртва.
— Те излизаха заедно. Имаха връзка. Легнали са си и когато се е събудил, нея я е нямало. Той не я е бутнал от скалата. Излязъл е да я търси и я е намерил там, долу.
— Може би адвокатите на студията са достатъчно добри да уредят обвинението в изнасилване, Лари, но ако Дани беше мой клиент, щях да наема най-добрия адвокат по наказателни дела в Калифорния. Без съмнение има поне десетина първокласни акули, които с радост биха защитавали Дани Уитман. Герагос, Такопина…
— В момента съм в лазарета в „Двете кули“ — прекъсна я Шустър. — Полицията остави Дани сам за минута и той се засили с глава в стената в стаята за разпит.
— Майтапиш ли се? Зле ли е ранен?
— Докарал си е доста сериозно сътресение. Депресиран е. Беше влюбен в Пайпър. Не разбираш ли?
— Не, не разбирам, Лари. Какво искаш от мен?
— Ти си психотерапевт. А и Дани ти има доверие. Помоли ме да те доведа и аз му обещах да се постарая.
— Може и да съм терапевт, но не съм терапевтът на Дани.
— Казах на полицаите, че си, така че да мога да те вкарам да се срещнеш с него. Просто говори с него, става ли? Може би ти ще успееш да схванеш нещо от цялата работа, доктор Смит, защото аз познавам Дани много добре. Бил съм с него всеки ден през последните четири години и мога да се закълна, че той не е убил никого.
