Нора се изправи и застана лице в лице с разярения Барстоу.
— Много грешите, господин Барстоу. Не съм длъжна да се идентифицирам, а правата се четат само ако сте задържан.
Очите му зашариха от Нора към вратата, после към Джъстийн и пак към вратата в търсене на спасителен изход.
— Не ми проваляйте живота заради това. Не съм убил Пайпър. Може и да съм канил момичета вкъщи заради Дани. Може и да съм им предлагал алкохол. Някои от тях може и да са се будили до него в леглото и да са заключавали, че са правили секс с него.
— Това не е признание. Това е „вероятност“.
— Но аз не съм бутнал Пайпър от скалата. Нито случайно, нито нарочно. Нямам нищо общо със смъртта й.
— Господин Барстоу — каза Нора, — арестуван сте по подозрение в убийство и няколко десетки по леки обвинения, заради които ще бъдете задържан, докато не проверим фактите по вашата версия. Имате право да запазите мълчание. Всичко, което кажете, може да бъде използвано срещу вас в съда. Време е да се обадите на този адвокат. Мисля, че ще установите, че по договора ви има постановена морална клауза, спрямо която „Си Ти Ем“ ще ви освободи от длъжност. Но пък пробвайте. Вижте какво ще стане.
Барстоу погледна Нора отчаяно.
— Почакайте. Ако ви помогна да хванете убиеца на Пайпър, може ли да сключим сделка?
Сделките бяха силата на Барстоу. Търсеше утеха в онова, което умееше добре.
— Ако имате информация, която да доведе до ареста и осъждането на убиеца на Пайпър Уиник, ще направя всичко по силите си да ви помогна — отговори Нора.
— Добре. Ще ви съдействам. Ще напиша всичко. Нека да се успокоим и да започнем отначало. Мисля, че знам кой е убил Пайпър. Не бях аз. Не е бил и Дани.
Джъстийн отново се намираше при хижата в каньон Топанга, но този път по светло, и стоеше заедно с доктор Сай и Нора Кронин на няколко метра от цветната леха, където пресните следи от гуми се бяха отпечатали в земята. Някаква кола е била паркирана наскоро в цветята, точно както беше казал Дани. Той също така беше казал, че който и да бе убил Пайпър, е бил в този автомобил. Специалистът по отпечатъци от гуми от полицейското управление на Лос Анджелис насочи своя апарат „Минолта“ и направи няколко снимки. След това положи до следите измервателна скЎла и засне още няколко кадъра.
— Благодаря ти, Стан. Засега това ни е достатъчно — каза Нора.
Доктор Сай се вълнуваше като дете на рождения си ден.
— Това е направо прекрасно, Джъстийн. Какъв страхотен отпечатък!
В лабораторията на полицейското управление разполагаха с два огромни скенера „Лейка“. Сай използваше „произведението на изкуството“ на Private — преносимият ZScanner 700 CX, който улавяше триизмерни образи в действителни цветове и се самопозиционираше в реално време. Не съществуваше скенер, който да го надмине.
— Не ми пука, че се фукаш, Сай — каза Нора. — Но да злорадстваш, просто не е готино.
— Само вметвам, че ще трябва да благодариш на Джак, че е похарчил петдесет хиляди за него — изсмя се Сай.
— Ако благодарение на твоя скенер хванем скапаняка, ще целуна Джак по устата, става ли?
— Ако Джак не възразява, нямам нищо против — ухили се Сай.
Триизмерният скенер приличаше малко на сешоар с две глави, споени за една дръжка. Сай постави мрежа от малки обозначителни маркери върху отпечатъка на гумата, след което прокара скенера над следата с едно непрекъснато движение. Докато го правеше, образът се прехвърляше на лаптопа на Джъстийн, който беше сложен на един пън наблизо. Всеки ръб, всяка извивка и всеки детайл от отпечатъка се появяваха на екрана.
Нора се приближи да види как Джъстийн вкара образа в софтуерната програма, която го сравни с шест хиляди отделни образци в специална база данни. Джъстийн затаи дъх, щом компютърът се спря на един отпечатък, който беше идентичен с образа, свален от Сай. На екрана изскочи думата „Съвпадение“.
— Имаме късмет.
Сай се присъедини към тях и застана над другото рамо на Джъстийн.
— Серия N — каза Сай. — Това е стандартна гума на порше. Джъстийн, може ли?
Той написа нещо на лаптопа и откри каквото търсеше.
— Гумите от серия N имат специална шарка. М-да, има тънък жлеб около външния раменен ръб. Смятам, че това е предпочитана гума за модел „Порше 911“. Ей, ей. Вижте това — продължи Сай и посочи едно плоско място в образа, което не беше част от следата на гумата. — Това е частичен отпечатък от обувка. Част от върха. Човекът е стъпил в пръстта, като е слизал от колата. Жалко, че е заличил останалите стъпки, като е дал назад.
— Можеш ли да пуснеш това в базата? — попита Джъстийн.
— Дори и да успеем да идентифицираме вида обувка, отпечатъкът не е достатъчен да ни разкрие номера или някои индивидуални особености.
Джъстийн си припомни станалото рано предната сутрин.
Тя беше тръгнала по пътеката зад хижата на Дани по посока на неговите викове. Дел Рио я беше настигнал и после бяха чули зад тях да се затварят вратите на коли.
Дел Рио беше продължил напред, а Джъстийн се беше върнала обратно до хижата. Там беше говорила с всеки един от мъжете, които бяха пристигнали да помогнат на Дани — Шустър, Барстоу, Кулос.
