Тогава не беше огледала колите и не можеше да разпознае със сигурност нито един от автомобилите, които беше видяла в тъмното в четири часа сутринта. Въпреки това си мислеше, че една от тези коли беше порше.
Но какъв модел? Кой я беше карал?
Не можеше да каже. Обаче всички тези коли бяха паркирани на застланата с чакъл алея. Ако един от тези трима мъже е идвал по-рано, докато Дани е спял, ако е бързал и е паркирал поршето си до ферарито, а не зад него… в цветната леха…
— Можем да намерим съответстващата гума по старомодния начин — каза тя.
— Джъстийн, няма начин — кресна й Нора пред Сай, Стан и всеки лаборант, който беше достатъчно близо, за да ги чуе. — Не мога да издействам съдебна заповед на базата на един отпечатък от гума, който би могъл да съвпадне с всяко от шестте бутрилиона поршета в Ел Ей.
Джъстийн остана безмълвна — не беше свикнала да работи по правилник, нито пък да бъде обект на викане. Нора беше права, разбира се. Но имаше и други начини.
— А можеш ли да прегледаш записите от камерите за наблюдение по пътищата, Нора? За това нужна ли е заповед?
На Джъстийн й отне две минути да разбере от съответната база данни кое от приятелчетата на Дани притежаваше „Порше 911“. След това двамата с Дел Рио бяха потърсили колата на няколко близки до логиката места, но не я бяха намерили.
Сега Дел Рио паркира служебната кола на кръгообразната алея пред къщата в средиземноморски стил в Бел Еър, на стойност шест милиона долара и разположена на хиляда квадратни метра площ.
Той извади пистолета си от жабката на колата, пъхна го в кобура на рамото си и каза:
— Джъстийн, няма смисъл да се вълнуваш прекалено. Както моят бивш съкилийник казваше: „Ако не можеш да намериш каквото търсиш на улицата, върви в нечия къща и си го вземи“.
— Прекрасно. Приемаме съвети от един престъпник.
— Да, също така приемаш съвет и от моя съкилийник.
Джъстийн се разсмя:
— Не се обиждай, Рик, но не мисля за теб като за бивш затворник.
— Поласкан съм. Готова ли си да изложиш на риск живота и репутацията си?
— Може би. Искам да кажа — да тръгваме.
Млада икономка от латиноамерикански произход излезе на вратата под портала и каза с приветлива усмивка:
— Съжалявам, но в момента няма никого вкъщи.
Дел Рио вдигна значката и отвори якето си, за да покаже на жената своя деветмилиметров пистолет.
— Няма нищо, госпожице, ние сме упълномощени да направим бърз оглед и обиск.
— В момента боядисваме голямата стая — изплака младата жена.
— Не се тревожете — каза Джъстийн. — Ще внимаваме да не стъпим в нещо. Къде се намира основната спалня?
В друг ден Джъстийн би се насладила на обиколката на дома, на първокласната професионална кухня, лоджията и басейна, частния киносалон, главната спалня, която изглеждаше като декор от филм за Джеймс Бонд и беше оборудвана с повече високотехнологични джаджи и от конферентната зала за извънредни ситуации в Белия дом.
Джъстийн очакваше да види подреден дрешник в големия апартамент, но този тук беше в безпорядък. Скъпите дрехи бяха окачени както дойде или метнати на закачалки. Под полиците имаше камари от обувки от всякакъв вид, нахвърляни без ред.
Рик остана да пази на вратата на спалнята, докато Джъстийн прегледа обувките с облечени в ръкавици ръце. Търсеше обувка с гумена подметка, която можеше да пасне на осемте сантиметра използваем отпечатък, който Сай беше открил до следата от гума.
Джъстийн поспря, опитвайки се да сортира обувките в главата си, преди да се гмурне в камарата, но тогава видя онова, което търсеше — чифт „Асикс Гел — Каянос“, водещите в мъжката мода крещящи спортни обувки.
Тя измъкна лявата обувка от купчината и я обърна. Извика Рик и щом той влезе в дрешника, му показа подметката.
— Хубавото на преноса е, че работи и в двете посоки. Обувката оставя отпечатък в почвата, а почвата… виждаш ли?
— Виждам някакви тъмни частици.
— Предчувствам, че днес ще зарадваме Сай.
Джъстийн запечата припряно обувката в плик за доказателства, тъй като видя, че икономката се е появила зад Рик на вратата на гардеробната.
— Ще ми докарате неприятности — каза тя.
— Не, не — увери я Рик с много търпелив, дори бащински тон. — Не казвай на никого, че сме идвали. Това е свръхсекретна операция, под калифорнийския указ за поверителност. Разбираш ли?
Вече напускаха Норт Бентли Авеню, когато телефонът на Джъстийн звънна. Обаждаше се Нора.
— Разбра ли нещо? — попита Джъстийн и пусна Нора на високоговорител, за да чува и Рик.
— Имаме порше, заснето на шест светофара между два и два и половина тази сутрин, пътуващо от Бел Еър към каньона Топанга. Движел се е бързо и е бил приведен над волана, така че имаме близки кадри на мутрата му.
— Това е хубаво, Нора. А аз мисля, че ние ти носим черешката на тортата.
Бях се нагласил, бях сложил от хубавия одеколон, който ми беше подарила Джъстийн, и бях настъпил доста газта на ламборгинито и карах от офиса към Бевърли Хилс. Джъстийн седеше до мен и ме подканяше да карам още по-бързо.
Беше раздразнителна и ми говореше така, все едно бях нает почасово шофьор.
