— Хич не исках и да ти ги показвам — изрече съчувствено Мейджърс. — Още като ми го показа на сватбения портрет, разбрах, че е той, но исках първо да се уверя на сто процента, като го сравня с плакатите. Няма никакво съмнение, всичко съвпада. Той е, дори и мустаците не могат да го скрият. Преследваме го от години. Агенцията на Пинкертън многократно е получавала молби да го издири и задържи.
— Рос Коулман наистина е Сони Кларк — изрече с горчивина Ванс Джентри. — Дъщеря ми е омъжена за наемен стрелец, беглец от закона, престъпник, търсен за убийство, банков грабеж… Господи! — изстена той, като захлупи фините си аристократичните черти с длани. — Какво ли е направил с нея?
Мейджърс мълчаливо му наля още една чаша и той я обърна на един дъх.
— Ако й е причинил и най-малкото зло, ще го убия. — Устните му едва помръдваха, докато изричаше клетвата. — Всеки път, когато го виждах да я докосва с мръсните си ръце, ми се искаше да го убия на място. Усетих, че е измет още първия път, когато го видях. Но беше голям познавач на конете, само затова го взех. — Правите му бели зъби изтракаха едни в други. — Защо се сдържах тогава?
— Е, — обади се със студенината на професионалист човекът от Пинкертън, — трябва първо да ги открием, и тогава вече можем да предприемем нещо.
— Той може да я е убил и после да е офейкал със скъпоценностите.
Мъжът започваше да се превръща в мрънкало, но Мейджърс нямаше намерение да му позволи. Можеха да се доберат до Кларк само с ясна глава и чиста мисъл. Младежът беше дяволски повратлив и беше оставял с пръст в устата и най-добрите хора на закона през изминалите години. Детективът Мейджърс щеше да го пипне и нямаше да допусне някой с разпалена глава като Джентри да му обърка работите.
— Не мисля, че е убил дъщеря ти. Това не е в неговия стил. Сони е безмилостен и мръсен в отмъщението, но само когато е притиснат. Никога не убива само защото му е скимнало. А и освен това, нали ми каза, че обожавал дъщеря ти.
— Казах ти, така изглеждаше отстрани. След като ни измами във всяко друго отношение, как искаш да му вярвам, че наистина обича дъщеря ми? Слугите ми казаха, че са заминали седмици преди да се върна от Вирджиния. Без да ми оставят дори бележка! Нищо! Така ли се държи един влюбен? Един достоен зет? И никой не знае къде я е завлякъл.
— Ще ги открием.
Уверенията на Мейджърс започваха да губят от солидността си.
— Е, преди това не си успял да го откриеш, нали? — озъби се Джентри. — С всички тия плакати разлепени по цялата долина на Мисисипи не си успял да пипнеш Сони Кларк.
— Спряхме търсенето, защото си помислихме, че е мъртъв. Затова и отидох да изровя тия плакати от едно старо досие. Простреляха го при един банков обир. Бяхме абсолютно сигурни, че хората на Джеси Джеймс са го оставили да пукне нейде като куче. Очевидно точно това се е случило, защото при всички останали обири, които бяха организирали Джеси и Франк, той не е бил с тях. Оттогава насам дори и не се чу за него до момента, в който ти влезе в офиса ми завчера и ми показа сватбения портрет на дъщеря си и зет си. Рос Коулман. Предполагам, че се е укривал, докато оздравее, променил е външния си вид и е сложил маската на уважаващ закона гражданин.
Чашите на масата отново издрънчаха, този път защото някакъв пияница се спъна и се стовари върху нея. Докато успее да се изправи, падна повторно, този път върху Мейджърс.
— Пардон — избъбри той, докато залиташе към съседната маса и се стовари върху един стол. — Уиски — изрева мрачно.
Джентри го изгледа с отвращение. Мъжът беше безобразно мръсен, дрехите му пропити от засъхнала кръв. Може би нестабилната му походка не се дължеше само на алкохола. Оредялата му коса и кожата на главата бяха покрити със съсирена кръв. Цялото му тяло излъчваше отвратителна воня. Джентри понечи да предложи на Мейджърс да продължат разговора си другаде, но той вече говореше.
— Разшавах се из околността. Онзи старец, дето живеел на хълмовете, — Мейджърс направи справка с бележника си, — Джон Сакс. Нашите хора го открили мъртъв от седмици, когато най-сетне успели да се доберат до колибата му. Нямало никаква следа от борба. Очевидно е умрял от старост. И сега вече нямаме никаква представа накъде може да е поел Кларк. Знам само, че миналия месец са организирали керван в Мак Мин.
Джентри изсумтя.
— Ти не го познаваш така, както аз го познавам, Мейджърс. Рос… Сони е неуморен, никога не се заседява дълго на едно място. Той е най-добрият ездач, когото някога съм виждал.
— Всички полицаи, които го познават, са на твоето мнение — изрече сухо Мейджърс.
— Едва ли би се хванал за нещо толкова мудно, като керван с фургони.
— Но това би му служило като идеална защита. Кой би се усъмнил в един почтен гражданин, който пътува със съпругата си в керван?
Джентри отново заклати енергично с глава.
— Познавам тоя мъж по-добре от теб. Ако джобът му е пълен със злато, а можеш да ми повярваш, че ония украшения струват цяло състояние, той едва ли би се отправил към границата с тях. Ню Орлеанс, Ню Йорк, може би Сейнт Луис, там спокойно може да ги превърне в пари.
