Първият ден от семейния им живот бе преминал без някакви особени събития. Времето продължаваше да е мрачно, но поне не валеше толкова силно. Въпреки това студът и вятърът си оставаха все така пронизващи и Лидия бе прекарала по-голямата част от деня във фургона. Рос бе станал още в тъмно и веднага се бе заровил из разни сандъци и куфари. Беше необичайно съсредоточен в търсенето си и тя се бе престорила, че спи, без да се осмели да го запита какво търси. Когато стана и се раздвижи из фургона, забеляза, че всички вещи на Виктория са изчезнали. Не знаеше какво е направил, но от тях нямаше и следа.
Лидия го проследи с поглед как несъзнателно отмята с длан падналата върху очите му коса. Оставаше си все така чиста и лъскава, дори когато сваляше шапката от главата си. Беше пораснала доста над врата и ушите му. Лидия си помисли, че черните кичури биха се плъзнали приятно между пръстите й при удобен случай, макар че тя не можеше да си го представи, дори и той да й позволеше да го стори. Съмняваше се силно, че ще се съгласи на това. Отнасяше се вежливо с нея, макар никога да не започваше пръв разговор, и определено нямаше намерение да я докосва.
— Разкажи ми за земята си в Тексас — изрече меко тя, като накара очите му да се отместят от пистолета към меката светлина на фенера.
Тя държеше Лий в прегръдките си, като го люлееше нежно, макар че той вече се бе насукал и заспиваше. По този начин убиваха времето си преди лягане.
— Не знам много за нея — каза той, като върна вниманието си върху проекта. Разказа й накратко същата история за Джон Сакс, която беше чувал и Буба от него. — Поиска да му пратят нотариалния акт по пощата и когато го получи, в писмото имаше и описанието й от землемер.
Ентусиазмът за земята надви сдържаността му и думите започнаха да се леят от устата му.
— Звучи чудесно. Обширни пасища. Много вода. Ръкав от реката Сабина минава през част от парцела. В доклада пишеше, че имало две залесени парчета земя с дъб, бряст, орех и дъб близо до реката, бор, кучешки дрян…
— Кучешкият дрян е толкова хубав напролет, когато цъфти — прекъсна го развълнувана Лидия.
Рос се улови, че се усмихва и отново наведе глава.
— Първо ще направя корал за конете и някакъв навес за нас.
Думата съвсем естествено бе излязла от устата му. „Нас“. Той й хвърли бърз поглед, но тя галеше главичката на Лий и гледаше как косичката му отново се сляга, след като ръката й минеше през нея. Главичката му лежеше кротко върху гърдите й. За миг само Рос си представи какво ли щеше да е, да бъде на мястото на сина си и тя да го гледа с този нежен поглед.
Размърда се неудобно върху стола.
— Ще построя и колиба, преди да дойде зимата. Не си мисли, че ще бъде кой знае какво — каза той натъртено, сякаш я предупреждаваше да не си мечтае за дворци.
Тя го изгледа с неизказан упрек.
— Каквато и да е, все ще е хубава.
Той още по-упорито затърка пистолета.
— Надявам се на другата пролет кобилите да се ожребят. Тогава вече мога да започна. Пък може и да ми се наложи да продам дървесина от участъка си, или пък да пускам Лъки да опложда.
— Сигурна съм, че ще успееш.
Прииска му се да не е такава оптимистка. Беше много заразно. Чувстваше как сърцето му ускорява ход при виденията за неограничените възможности, които му предоставя мястото с гъстите си гори и буйните му стада. А и там нямаше нужда да се озърта непрекъснато. Кракът му не беше стъпвал до този момент в Тексас. Едва ли щеше да се намери човек, който да го познае.
Потънал в мислите си, той щракна дулото на мястото му, раздвижи заредения с шест патрона барабан, и завъртя револвера на показалеца си с изумителна сръчност, преди да го насочи към въображаемата мишена.
Лидия го гледаше със зяпнала уста. Той изведнъж проумя какво е направил и рязко извъртя глава да провери дали е забелязала нещо. Тъмните й загадъчни очи бяха пълни с изненада. Той пъхна револвера с досада в кобура си, сякаш искаше да отрече съществуванието му.
Лидия нервно облиза устни.
— Колко… колко далеч е земята ти от Джеферсън?
— На един ден път с фургон е. На половин на кон. Поне доколкото мога да съдя по картата.
Тя се бе наслушала достатъчно от другите, че Джеферсън е вторият по големина град в Тексас. Беше пристанище във вътрешността в североизточния край на щата, който беше свързан с Ред Ривър през Сайпрес Крийк и Кадо Лейк. Ред Ривър се вливаше в Мисисипи в Луизиана. Джеферсън представляваше търговски център, където речните параходи караха стоки от източните щати и Ню Орлеанс, където купуваха памука от пазарите в града. За преселниците това беше удобно място за краткотраен отдих, където купуваха фургони и покъщнина, преди да продължат пътя си на запад.
— Лесно ще продадем фургона. Чувам, че даже правели списъци за тях. Хората нощували на цели мили около града, докато чакали да им изработят фургоните. Ще купя на негово място по-малък открит фургон.
Лидия го слушаше, но с половин ухо.
— Ще ми позволиш ли да намаля косата ти?
— Какво?
Главата му застина.
Лидия преглътна с усилие.
— Косата ти. Непрекъснато пада върху очите ти. Ще ми дадеш ли да я подстрижа?
