— Е, това вече е необяснимо — обади се изпод арката Очоа. Пакстън бе нервен. Не бе забелязал кога са пристигнали другите двама детективи и сега се сепна от думите на Очоа. — Този следобед аз и партньорът ми се разходихме до Таритаун. До един бар там.
Роули се включи:
— Как беше. „Ленивата лястовица“?
— Все тая — каза Очоа. — Май редовно се отбиваш там? Всички те познават. И барманът, и една сервитьорка потвърдиха, че с Бъкли сте се заседяли задълго преди няколко нощи.
— По време на токовия удар — добави Роули. — Горе-долу когато Бъкли е трябвало да е на работа, ако по-рано не се бил обадил да отмени смяната си.
— Бъкли не е най-добрият избор за водач на хората ти — намеси се Хийт. Погледът на Ноа, все по-разфокусиран, се луташе между тримата детективи.
— Типчето се срина като пясъчен замък — додаде Очоа.
— Бъкли също така каза, че си му се обадил и си му казал да побърза да отвори на Поченко вратата откъм покрива. Точно преди да загине Матю Стар — каза Ники.
— Поченко? Кой е Поченко?
— Браво. Веднага влезе в крачка, не се изпусна — похвали го Хийт. — Поченко е един човек, чиято снимка не разпозна сред снимките, които ти показах. Въпреки че ти ги показах два пъти — веднъж тук, веднъж в офиса.
— Бродите в тъмното. Всичко това е спекулация. Залагате теорията си на признанията на лъжец. Отчаян за пари алкохолик. — Пакстън стоеше право на пътя на слънчев лъч от един висок прозорец и челото му лъщеше. — Да, признавам, че го срещнах в Лястовицата, но само защото се мъчеше да ме изнудва. Няколко пъти го използвах да намира проститутки на Матю и се опитваше да продаде мълчанието си. — Пакстън вдигна брадичка и натъпка юмруци в джобовете си, в превод от език на тялото: „Това е версията ми и не се отмятам от нея.“
— Да поговорим за пари, Ноа. Помниш ли малкото прегрешение, което счетоводителите криминолози откриха? Когато си си поиграл с тефтерите, за да скриеш няколкостотин бона от Матю?
— Казах ви вече, че беше за колежа на хлапето му.
— Да предположим засега, че казваш истината. — Ники не му вярваше, разбира се, но прилагаше още един принцип от жиу-жицуто: когато се приготвяш да събориш противника, не му позволявай да финтира. — По каквато и да е причина, успял си да покриеш следите си като си върнал парите две години назад, точно след като една от картините от колекцията, на Жак-Луи Давид, е била продадена за същата сума. Съвпадение? Не вярвам в съвпаденията.
Очоа поклати глава и отсече:
— Не вярва.
— Детектив Хийт никак не тачи съвпаденията — потвърди и Роули.
— Така ли се започна, Ноа? Трябвала ти е някоя друга хилядарка, затова си подменил картината и си я продал? Самият ти каза, че Матю Стар е бил еснаф-простак. Така и така не е можел да различи фалшификата от оригинала, нали?
— Дръзко — включи се отново Очоа.
— И дързостта ти е растяла. Когато си видял колко лесно ти се разминава, си го пробвал с още една картина, и още една, и накрая, с течение на времето си завъртял цялата колекция. Запознат ли си с Алфред Хичкок?
— Защо, да не се оказва, че се е вдъхновил от мен за Големия влаков обир?
— Веднъж го попитали дали смята, че някой някъде е извършил съвършеното престъпление. Той потвърдил. Интервюиращият поискал да узнае какво е, а Хичкок му отвърнал, „Не знаем, затова е съвършено.“
Ники застана под арката при Роули и Очоа.
— Трябва да ти го призная, тази подмяна е била съвършено престъпление. Докато Матю най-сетне решава да ги продаде. Тайната е щяла да излезе наяве. Първо е трябвало да затвориш устата на оценителката и си наел Поченко да я убие. А после си го пратил тук да изхвърли Матю през терасата.
— Кой е този Поченко? Все приказвате за него, сякаш трябва да ми говори нещо.
Ники му направи знак да се изправи.
— Ела.
Пакстън се поколеба, отклони поглед към вратата, но се приближи към детективите.
— Погледни картините. Избери си която искаш и я огледай добре. — Той се приведе срещу една от тях, хвърли й бегъл поглед и се обърна към Ники.
— Добре, и?
— Когато Джералд Бъкли те предаде, даде и адреса на склада, където си му казал да занесе откраднатите картини. Днес издействах заповед за обиск на мястото. Познай какво открих. — Тя обхвана с широк жест колекцията, разположена насред тъмнооранжевия светлик на залеза. — Оригиналите.
Пакстън опита да се владее, но челюстта му се охлаби. Завъртя се рязко, да погледне отново творбата зад себе си. И тази до нея.
— Точно така. Откраднатите оригинали. Фалшификатите са още в сандъка в мазето.
Пакстън започваше съвсем да губи ориентация. Пристъпваше, разглеждаше картини, потресен, а дъхът му стържеше в гърлото. Детектив Хийт продължи:
— Признавам, че складът, който си наел, е първокласен. Контролиран климат, последна дума на противопожарната техника, обезопасен отвсякъде. Имат най-фините камери за наблюдение, които съм виждала. Виж тази снимка от една от тях. Малък образ, но много ясен.
Пакстън протегна трепереща ръка. Ники му подаде снимката и лицето му доби още по-пепеляв оттенък.
