Зной в полунощ полностью

— Не е ли по-добре първо да говориш с Давидов, преди да задаваш на Фаркас всички тези въпроси? — попита Йоланда.

— Само предполагаш, че Фаркас е замесен. Но ако не е, ще научи от теб и така „Киоцера“ ще узнае неща, които ще е по-добре да не знае.

Енрон я погледна с възхищение. Лицето му разцъфна в усмивка.

— Този път си напълно права.

— Виждаш ли? Все пак не съм чак такава глупачка, нали?

— Изглежда, съм те подценил.

— Просто не ти се вярва, че жена, която е добра в леглото, може и да мисли.

— Напротив. Винаги съм смятал, че интелигентните жени са добри партньорки в леглото. Но когато една жена е прекалено красива, понякога пропускам да забележа интелигентността й.

Йоланда засия от удоволствие. Сякаш с този косвен комплимент беше задраскал всички неприятни неща, които й беше казал досега.

„Наистина е много глупава“ — помисли си Енрон. Все пак имаше право, че трябва да внимава с Фаркас.

— Цялата работа е — продължи той, — че времето се изнизва, а ние все още не сме успели да открием твоите приятелчета. Може би ще трябва да преслушам и Фаркас. Това, което каза, е вярно, но съществува възможност и аз да науча нещо от него. Обади му се. Покани го да вечеряме заедно или да обядваме утре.

Когато Йоланда тръгна към бюрото, светлинният сигнал на телефона отново проблесна. Тя погледна Енрон въпросително.

— Обади се — каза той.

Беше пак Клюдж.

— Напипах този ваш Давидов. Сменил е хотела, но все още е тук. И четиримата. Спица Б, резиденция „Сан Томас“, град Сантяго.

— Тук всички хотели ли са кръстени на светци?

— Повечето. Генералисимусът е много религиозен.

— Да. Така и предполагах. Нашият човек сменил ли е името си?

— Все още е Дъдли Рейнолдс. В паспортите на другите трима пише Джеймс Кларк, Фил Круз и Том Барет.

Енрон хвърли поглед към Йоланда. Тя вдигна рамене и поклати глава.

— Може би са тези, които търсим — каза той на Клюдж. — Добре. Не го изпускай от очи. И се обаждай. Ако не отговарям, включи на издирване. Търси ме по всяко време, има ли новини. Искам да знам къде ходят и с кого се срещат.

След като приключиха разговора, Йоланда попита:

— Ще се опитаме ли да се срещнем с тях тази вечер?

— Добре ли познаваш тези хора?

— Познавам Майк Давидов много добре. Другите имена никога не съм ги чувала. Но съм сигурна, че са фалшиви.

— Колко добре познаваш Давидов? Спиш ли понякога с него?

— Какво общо има това с…

— Умолявам те — прекъсна я Енрон. — Изобщо не ме е грижа за твоето целомъдрие. Просто искам да знам какъв е характерът на връзката ви.

Лицето й почервеня. Очите й блеснаха гневно.

— Да, спала съм с него. Спала съм с много хора.

— Това ми е ясно. В момента питам за Давидов. Значи сте били любовници, а сега се появяваш с мен, някакъв пътешестващ израелец. Как ще реагира? Ще се ядоса ли?

— Бяхме просто приятели. Когато отивах в Ел Ей, отсядах при него, това е всичко. Ставаше от само себе си.

— И твърдиш, че няма да се ядоса?

— Ни най-малко.

— Добре. Обади му се. Резиденцията „Сан Томас“ в Сантяго. Искай Дъдли Рейнолдс. Кажи му, че си тук с израелски журналист, когото си срещнала в Сан Франциско, и че много бих искал да разговарям с него в най-близко време.

— Да му кажа ли за какво искаш да разговаряте?

— Не. Сам ще се сети. Обади му се.

— Добре — отвърна Йоланда и набра номера.

Металически глас отговори почти моментално:

„Господин Рейнолдс не е в стаята си. Ще оставите ли съобщение?“

— Остави името си и номера на стаята ни — каза Енрон. — Помоли го да се обади, когато се прибере, независимо по кое време.

— А сега? — попита тя, след като приключи.

— Сега се обади на Фаркас и го покани да вечеря с нас.

— Ще трябва да почакаш, докато…

— Има моменти, когато се уморявам да чакам. Изчисленият риск. Трябва да придвижа нещата. Обади се на Фаркас.

Уговориха се да се срещнат в град Каджамарка, в едно кафене близо до периферната зона, недалеч от хотела на Фаркас. Енрон реши, че ще е по-добре срещата да се състои именно там. Предпочиташе Фаркас да се чувства спокоен и в безопасност. „На път сме да установим едно великолепно приятелство, основаващо се на общите ни спомени от Каракас и братската ни връзка с разкошното тяло на Йоланда Бермудез“ — тази фраза изразяваше идеята за сътрудничество. Взаимното доверие. Обмяната на секретна информация, което би било от взаимен интерес. Несъмнено.

Фаркас закъсня порядъчно. Това обезпокои Енрон, но той запази абсолютно самообладание, докато чакаше, и на два пъти си поръча безалкохолни напитки. Йоланда изпи два-три коктейла — някаква непозната за него зеленикавосинкава течност, по всяка вероятност сладка и лепкава. Около половин час след уговореното време безокият най-после влезе важно в кафенето.