— Арбалети напред! — излая той. Макар че грамадата на най-близката кула прикриваше бутащите я хора и ги пазеше от директен обстрел, те все пак можеха да бъдат обстрелвани откъм фланговете. Той отиде в предния край на западния бастион и застана до арбалетчиците. Няколко Спасени паднаха при първия залп, предимно тези към края на гредата, но техни другари се втурнаха да заемат местата им и ритъмът на напева почти не бе нарушен.
— Знаете плана — каза Вейлин на арбалетчиците. — Когато ви останат само по две стрели, бягайте към второто ниво! Не се бавете!
Приведе се, когато една стрела полетя от върха на най-близката кула и стоманеният ѝ връх изтръгна искра, отскачайки от каменния контрафорс. На върха на всяка кула имаше сталхастки стрелци. За щастие дъждът от арбалетни стрели ги принуждаваше да се показват само от време на време от прикритието си, така че не можеха да видят добре колко слабо е отбранявана стената тази вечер. Около десет хиляди войници бяха разположени по бойниците със заповед да сноват насам-натам под различни знамена, за да създадат илюзията, че Шо Цай е решил да брани външната стена с всичките си сили. Имаха заповед да се оттеглят бързо на второто ниво, когато кулите стигнат на десет крачки от стените.
Вейлин намери Елеса и Джила да чакат на върха на стълбището, с Черепите струпани по стълбите долу. Килен чакаше с Червените разузнавачи близо до западната порта, а Ереса, чиито искри можеха да подпалят напоеното с масло дърво не по-зле от всеки пламък, бе заела позиция на юг с Норта и група подбрани войници.
— Малко остава — увери Вейлин младата Надарена и получи в отговор насилена треперлива усмивка. Онова, което бе направила снощи, явно още ѝ тежеше, но той бе впечатлен от отказа ѝ да му се поддаде.
— Помни — каза на Елеса, — не се колебай, ако забележиш някакъв признак за…
— Знам, вуйчо — прекъсна го тя. Нейната усмивка не трепваше, но бе не по-малко насилена. — Да убивам всеки, който ми се стори, че може да е Надарен. Повтори ми го достатъчно пъти.
Вейлин бе устоял на изкушението да включи Джукар в това начинание. Макар че следотърсачът вече бе напълно здрав благодарение на Шерин, Вейлин знаеше, че е прекалено ценен, за да го излага на риск. Беше сигурен, че обсадата няма да свърши скоро, независимо какви загуби нанесат на противника тази нощ, и бе също толкова сигурен, че Келбранд им е подготвил още изненади.
Глухият тропот на множество ботуши по камък оповести изтеглянето на десетте хиляди войници от стената. Черепите отстъпиха, за да позволят на арбалетчиците да се оттеглят. Те се движеха бързо, но Вейлин бе доволен от липсата на паника по лицата им. Той клечеше на върха на стълбището и гледаше как кулата се показва над стената. Секундите сякаш се разтеглиха, докато тя се приближаваше все повече. Стрелците на върха ѝ оглеждаха с явно смущение голите бойници долу и един сложи шепи на устата си, за да извика към недрата на кулата, но каквото и предупреждение да бе смятал да даде, то бе погълнато от тръбенето на рог.
Рампата се отдели от кулата и падна с трясък върху стената, отеквайки като спукана камбана, когато желязото срещна камъка. Сталхастите вътре се втурнаха вкупом напред, надигнали гласове в очакване на битка. Вейлин изчака първите неколцина да стигнат до стената, където спряха, озадачени от липсата на врагове. Съсредоточи погледа си върху най-близкия и запрати метателен нож в една пролука на бронята над бедрото му. Острието бе намазано с отровата на Шерин и предизвика вече познатия ужасен ефект. Когато воинът рухна в кратка и кървава агония, вик на ярост изригна от останалите сталхасти и те се втурнаха към Вейлин като отмъстителна сган.
— Хайде — каза той, обърна се и хукна към стълбите.
Докато се отдалечаваха от стената, Черепите се разгърнаха напред, а Вейлин, Елеса и Джила останаха в тила. Докато тичаха, войниците разбиваха с копията си всяко гърне с масло, което видят. Запалителната течност напояваше въглищата и правеше улиците хлъзгави. Щом стигнаха до един кръстопът на петдесетина разкрача от западната порта, Вейлин даде заповед и всички спряха. Джила моментално се обърна и вдигна ръце към преследващите ги сталхасти, изпълнили улиците зад тях — те се носеха разярени напред, в пълно неведение за капана, който щеше да бъде задействан.
Огън изригна от въздуха току пред разперените длани на Джила и две струи се насочиха надолу и встрани, за да възпламенят маслото и въглищата, преди да подпалят къщите. Пожарът лумна почти мигновено. Червено-оранжева завеса обхвана улицата от край до край и сталхастите се превърнаха в тъмни гърчещи се фигури, които бързо рухваха и ставаха на пепел.
— Ела! — каза Вейлин и хвана Джила за ръка, докато тя се взираше в нанесеното от нея опустошение. Първоначалната огнена стихия отслабна и се видя улицата — претъпкана със свити на кълба почернели трупове, с горящи къщи от двете страни. Пожарът вече бе плъзнал към околните улици и нощното небе бе скрито от димен покров.
