— Това е чисто безумие — промълви Шо Цай в ужасена почуда, докато градушката от арбалетни стрели продължаваше да взима още жертви измежду Спасените. Колоната се топеше, докато блъскаше по портата, пред нея се трупаха тела, някои се надигаха, за да прибавят своята тежест към щурма, въпреки че бяха пронизани от множество стрели. Портата избумтя, когато юмрукът на плътното човешко множество я удари отново, но все още не даваше признаци да се чупи. Вейлин чуваше сред врявата острия пукот на трошащи се кости.
— Генерале! — извика един от сержантите наблизо и посочи друга колона, приближаваща се от север. Тя наброяваше също толкова хора като първата и също се състоеше от Спасени. Пронизителните им напеви вече бяха започнали и също като другарите си, те бяха захвърлили броните си. Въпреки явното си безумие поддържаха плътна формация, докато атакуваха, тичайки през дъжда от стрели, като му обръщаха не повече внимание, отколкото на лек ръмеж. Втората колона се вряза в останките от първата, портата избумтя отново и пак се чу пукот на строшени кости. Гъстата маса плът връхлиташе срещу портата и блъскаше все по-силно, атакуващите крещяха молитвите си и умираха.
Вейлин чу смаяната ругатня на някакъв арбалетчик, вдигна поглед и видя нова колона, втурнала се от мрака, и още две зад нея. Обърна се към Шо Цай, но генералът вече крещеше заповеди.
— Капитане, прехвърлете всички арбалети от южната порта към северната! Сержант, палете маслото и го изливайте през стената!
Третата колона претърпя същите загуби като първите две, чиито останки сега бяха струпани пред портата в грозна плетеница от смачкани обезобразени тела. Без да показват страх от горящото масло, което се сипеше отгоре, Спасените се врязаха в купчината от плът. Вейлин чу скърцането на протестиращо желязо и трясъка от удар по дъб.
— Поеми командването на полковете пред портата — заповяда Шо Цай на Вейлин. — Те не бива да пробият, независимо от цената.
Вейлин кимна и докато вървеше към най-близкото стълбище, поспря за момент до Алум и каза:
— Заведи каменоделеца в храма.
Мореската отговори с мрачно клатене на глава и вдигна копието си.
— Ще имаш нужда от мен тази нощ. Каменоделецът ще отиде с младите.
Семон и Елеса бързо бяха пратени на третото ниво с Ам Лин, макар и не без протести, които Вейлин бързо спря.
— Ще имаш предостатъчно мишени преди нощта да свърши — каза той на Елеса, пристъпи по-близо до нея и добави: — Освен това имам нужда от някой да пази Шерин. Оръжието на Чиен няма да е достатъчно, ако портата падне.
Тя се понамръщи, но после хукна след Семон и Ам Лин, като подвикна през рамо:
— Надявам се, че тя има подръка още от онази отрова!
Вейлин зае позиция по средата на Черепите, които бе строил непосредствено зад портата. Зад тях имаше разположен друг отряд и още два от двете страни на портата. Норта и Джукар стояха пред него с готови лъкове. Алум застана от дясната му страна.
— Що за бог — зачуди се на глас мореската, взирайки се замислено в треперещата порта — превръща последователите си в безумци?
— Някои биха казали: всичките — отвърна Вейлин и си позволи да се ухили при укорителното мръщене на Алум. Веселието му обаче помръкна, когато портата нададе най-силното си бумтене досега.
Големите дървени крила се издуха, а скобите, държащи ги за стените, нададоха скърцащо стенание на протестиращ метал, докато се измъкваха от камъка. Миг по-късно крилата се отпуснаха, когато натискът върху тях спадна, после се издуха с още по-голяма сила. Тежката напречна греда се огъна, а после се сцепи и между крилата се появи тясна пролука, която ту се свиваше, ту се разширяваше — първо два-три сантиметра, после цяла стъпка.
Ухиленото ококорено лице на един Спасен се появи в пролуката. Норта вдигна лъка си, но спря, щом видя кръвта, шуртяща от устата и очите на мъжа. Молитвените напеви се усилиха, докато блъскането по вратата я отваряше все по-широко, и всякакъв ритъм в тях изчезна, превръщайки ги в непрекъснат бесен рев. При един последен напън гредата се скърши и портата зейна. Труповете на Спасените нахлуха през нея, за да се блъснат в решетката, и потоци кръв заляха паветата и оцапаха ботушите на чакащите войници.
— Спокойно! — извика Вейлин, чул как няколко войници повръщат при гледката.
Решетката заприлича на мрежа от обикновена тел — изду се и мъртвата плът, притисната към нея, се пръскаше под натиска, освобождавайки съдържанието на червата и вените си. Труповете бяха накамарени толкова високо, че Вейлин изобщо не виждаше какво става оттатък портата, само чуваше непрестанния звън на тетиви и викове откъм бойниците, които показваха, че Спасените продължават да са подложени на смъртоносна атака отгоре. Но въпреки това натискът се усилваше, кръвта шуртеше като река, докато решетката се огъваше, напрягаше, а после изскочи от опорите си. Беше съборена за миг и затрупана от мъртви тела, които се изхлузиха през портата като риба, изсипана на кея — а подир тях дойдоха живите.
