Нешим почервеня, но продължи с решителност, която Вейлин сметна за странно възхитителна.
— И все пак — каза губернаторът — неговата мъдрост отеква през епохите и би трябвало да се вслушаме в нея. Позволих си волността да направя справка с книгите на бившия ни губернатор. — Той разви един свитък, на който имаше нещо като карта, нарисувана с не съвсем стабилна ръка. — Оказва се, че историята ни дава паралел за сегашната ни дилема. Падането на Джулун-Хо в края на трети век от Божествената династия. Командирът на града използвал кавалерия, за да прикрива силите му, които разделил на две колони — едната многобройна, но зле въоръжена и състояща се от най-слабо ефективните му войници, а другата по-малка, но състояща се от добре въоръжени ветерани. Първата, по прискърбна необходимост, била пратена по маршрут, който да я отведе близо до врага. Но последвалото им унищожение спечелило достатъчно време за по-ценните войски да осъществят бягството си.
Шо Цай запази външно спокойствие и взе свитъка от треперещата ръка на губернатора.
— Хитра стратегия, наистина — каза след кратък размисъл. — Готов съм да я взема предвид. Но — добави той и усмивката на облекчение замръзна върху лицето на губернатора — само ако се съгласите лично да оглавите по-слабата колона. Уверявам ви, че вестта за безкористната ви саможертва ще плъзне нашир и надлъж.
Гърлото на Нешим подскочи няколко пъти, преди той да отстъпи от масата с картите и да се поклони ниско.
— Грешката е моя — каза той, като не спираше да се кланя. — Военните дела, разбира се, са от вашата компетенция.
— Така е. — Шо Цай захвърли настрани картата на губернатора и нетърпеливо му даде знак да спре с поклоните. — Как стоят нещата с провизиите ни?
— Все още сме добре запасени. Дори може би си струва да увеличим дажбите на хората, защото част от храната вероятно ще се развали, ако не бъде изядена скоро.
Вейлин не видя задоволство у Шо Цай при тази вест и не бе трудно да се отгатне причината. Имаха излишна храна, защото бяха загубили твърде много хора.
— Добре — каза той все пак. — Идете и се погрижете за това.
Губернаторът се поклони отново и изпухтя с явно облекчение, докато излизаше.
— С цялото ми уважение, генерале — започна Цай Лин, — да имаме страхливец на такъв висок пост…
— Той беше достатъчно смел да остане, след като лесно би могъл да избяга, преди да затворим портите — прекъсна го Шо Цай. — Никой мъж не е защитен от слабости — мислех, че отдавна си научил този урок.
И се втренчи в сина си, докато Цай Лин не сведе поглед, сбърчил засрамено чело.
— Идеята за бягство не е съвсем лишена от достойнства — отбеляза Вейлин, като взе захвърления свитък от масата. — Поне за някои хора. При достатъчно голяма диверсия кавалерията би могла да се измъкне.
— Заедно с другарите ви, предполагам? — попита Шо Цай.
Вейлин не виждаше смисъл да крие.
— Съмнявам се, че те биха тръгнали, но да, ако мога да ги убедя. Следваха ме достатъчно далеч.
— Ще ми е нужен всеки меч на стените. — Генералът поклати глава. — Освен това всяка кавалерийска група, която успеем да съберем, ще бъде подгонена и избита от сталхастите или тулите, преди да е изминала и няколко мили.
— Да не говорим, че по-късно може да имаме нужда от конете — добави Цай Лин. — За месо.
— Нашата Благословена от Небесата съюзничка — каза Шо Цай. — Тя има ли да ни съобщи някаква нова информация относно намеренията на брат си?
„Трънът в ума ѝ си остава неизваден“, помисли Вейлин, но реши, че това няма да внесе нищо ценно в дискусията.
— Само, че ще атакува отново — каза той. — Всъщност тя изглежда изненадана, че още не го е направил.
— Стените на второто ниво са с десет стъпки по-високи от външните — каза Цай Лин. — Не е изключено те да строят по-високи стълби.
— Слаби места? — попита Вейлин. — Аз веднъж превзех един град, защото губернаторът му бе забравил да подсигури канализацията.
— Кешин-Хо е построен по-скоро като крепост, отколкото като град — отвърна Шо Цай. — Всички канали са прекалено тесни, за да мине през тях човек, дори дете. Ако Мрачния меч иска своята победа, ще трябва да изкачи стените и да ги удържи, което значи, че ще трябва да използва най-добрите си воини. Когато го направи, ще лишим армията му от най-смелите и опитни хора в нея. Нека после се опита да завладее Достопочтеното кралство с тълпа необучени фанатици.
Събуди го Алум малко след изгрева на луната. Ловецът направи предпазлива крачка назад, когато Вейлин се надигна сепнато с нож в ръка.
— Каменоделецът имаше сън — каза Алум. — Лош сън.
Вейлин стана от постелките си и посегна за ботушите. Той и другите се бяха настанили да спят в двора на храма, устройвайки си нещо като дом под покрива на вековен параклис. Другите се събудиха с ругатни или примирени въздишки, когато Алум отиде да ги разрита.
— Какво сънува? — попита Вейлин, приближавайки се към Ам Лин. Каменоделецът седеше с превити рамене, зареял поглед в далечината, и се размърда, когато Вейлин сложи ръка на рамото му.
