Отне ми години размисъл, за да установя момента, когато възникна връзката ни с Келбранд. Може би беше, когато се хлъзнах от гърба на първия си кон на седемгодишна възраст и прекарах няколко секунди, хленчейки над ожуленото си до кръв коляно. Келбранд, само на ден-два от дванайсетата си година, бе този, който дойде при мен. Докато другите деца от нашия скелд се смееха и замеряха с фъшкии хлипащото слабаче, брат ми бе този, който дойде и ми помогна да стана. Той вече имаше дългите крайници и стройната фигура на роден воин и бе поне една стъпка по-висок от мен, както щеше да остане до края на живота ни.
— Друр-тиварик, малко конче — каза той с мек загрижен глас, изричайки жреческото название за онези, които носят Божествената кръв, и избърса с палец сълзите от очите ми, — не плачи. — После се усмихна извинително, преди лицето му да застине в обичайната маска на сурово презрение и да ми зашлеви един шамар. Ударът бе толкова силен, че ме събори на земята и усетих парливия железен вкус на кръв върху езика си.
Няколко секунди мигах объркано, макар с изненада да забелязах, че сълзите ми са спрели. Вдигнах замъглените си очи и видях, че Келбранд настъпва срещу другите деца. Насочи се право към най-високото плещесто момче с година по-голямо от него, казваше се Обвар и винаги бе на първо място сред мъчителите ми.
— Друр-тиварик — повтори брат ми и заби юмрук в лицето на Обвар — не могат да бъдат съдени от обикновените смъртни.
Последвалата битка бе дълга и кървава и се превърна в нещо като легенда сред младоците от скелда. Тя засенчи напълно обидата, нанесена на дете от друр-тиварик, която скоро бе забравена. По-късно осъзнах, че тъкмо това е била целта на Келбранд, защото жреците бяха склонни да наказват сурово такива неща. Когато битката свърши, Обвар лежеше на земята и стенеше, целият в кръв, а Келбранд, не по-малко окървавен, стоеше над него. Както често се случва при момчетата, през следващите дни двамата станаха най-близки приятели и останаха братя по седло до един конкретен съдбовен ден двайсетина години по-късно. Но тук, уважаеми читателю, аз май изпреварвам събитията.
