Il Duomo. Катедралата. Проектираният от Брунелески огромен купол на базиликата бе връх в архитектурната история и днес, след повече от петстотин години, високата почти сто и петнайсет метра сграда още си стоеше на мястото, неподвижен великан на Пиаца дел Дуомо.
„Защо съм във Флоренция?“
За Лангдън, отдавнашен поклонник на италианското изкуство, Флоренция се беше превърнала в едно от най-любимите му места в цяла Европа. По улиците на този град като малък бе играл Микеланджело, във флорентинските ателиета бяха пламнали искрите на италианския Ренесанс. Това беше Флоренция, чиито галерии примамваха милиони пътешественици, за да се възхитят на „Раждането на Венера“ на Ботичели, Леонардовото „Благовещение“ и голямата гордост и радост на града — Il Davide.
Когато за пръв път го видя като тийнейджър, Робърт бе направо хипнотизиран… Влезе в Accademia delle Belle Arti, Академията за изящни изкуства… Вървеше бавно през мрачната фаланга на Микеланджеловите Prigioni, робите… и после нещо неумолимо привлече погледа му нагоре към петметровия шедьовър. Самата големина и подчертаната мускулатура на Давид сепваха всички, които го виждаха за пръв път, ала Лангдън беше запленен от гениалността на неговата поза. Микеланджело използваше класическата традиция на contrapposto, контрапозицията, за да създаде илюзията, че Давид се е отпуснал надясно и левият му крак не носи почти никаква тежест, докато всъщност носеше тонове мрамор.
Навремето тъкмо „Давид“ го накара да оцени силата на въздействието на великата скулптура.
Зачуди се дали е отишъл да види шедьовъра сега, но си спомняше само свестяването си в болницата и убийството на невинния лекар пред очите му. „Варвари… варвари…“
От угризение почти му се пригади. „Какво съм направил?“
С периферното си зрение зърна лаптопа на бюрото. Случилото се с него, изведнъж осъзна той, можеше да е отразено в новините.
„Ако вляза в интернет, може да открия отговорите на някои от въпросите“.
Обърна се към вратата и извика:
— Сиена!
Тишина. Лекарката явно продължаваше да му търси дрехи в апартамента на съседа.
Тя щеше да прояви разбиране, несъмнено. Лангдън отвори лаптопа и го включи.
Появи се десктопът — обичайното синьо небе с облачета на Уиндоус. Професорът отвори италианската версия на Гугъл и въведе името си.
„Ако можеха да ме видят сега студентите ми!“ — помисли си, докато започваше търсенето. Често ги предупреждаваше да не се гуглират — странно ново забавление, което отразяваше манията по известността, очевидно обзела американската младеж.
