— Да, вашият среброкос дявол — отвърна той. — Враговете ви са ни добре известни. И колкото и да е могъща, цяла година ние я държахме далече от вас. И ще продължаваме да го правим.
Зеленоокият нервно задърпа един кичур от мазната си коса.
— Не се подвеждайте от красотата ѝ. Тя е опасен противник.
„Самата истина“ — помисли си Ректора, все пак недоволен, че клиентът му е привлякъл вниманието на толкова влиятелна личност. Среброкосата жена разполагаше с широк достъп до информация и огромни ресурси — а той определено не обичаше да си има работа с такива съперници.
— Ако тя или нейните демони ме открият… — започна клиентът.
— Няма — увери го Ректора. — Нима досега не ви осигурихме надеждно скривалище и всичко, каквото поискахте?
— Да — призна мъжът. — И все пак ще спя по-спокойно, ако… — Замълча за миг. — Трябва да съм сигурен, че ако с мене се случи нещо, вие ще изпълните последните ми желания.
— А именно?
Клиентът бръкна в чантата си и извади малък запечатан плик.
— Съдържанието на този плик осигурява достъп до обществен трезор във Флоренция. В моя сейф ще намерите един малък предмет. Ако ми се случи нещо, искам да го доставите вместо мен. Това е нещо като подарък.
— Добре. — Ректора взе химикалката си и се приготви да си води бележки. — И на кого да го доставим?
— На среброкосия дявол.
Ръководителят на Консорциума го погледна.
— Подарък за вашата мъчителка?!
— По-скоро трън в петата. — Очите му проблеснаха диво. — Хитроумно устройство, направено от кост. Тя ще установи, че това е карта… нейният Вергилий… водач към центъра на личния ѝ ад.
Ректора дълго го наблюдава. После каза:
— Както желаете. Смятайте го за изпълнено.
— Времето на доставката е от огромно значение — продължи клиентът. — Тя не бива да получи подаръка преждевременно. Пазете го, докато… — Мъжът внезапно млъкна.
— Докога? — подкани го Ректора.
Зеленоокият рязко се изправи, мина зад бюрото, грабна червен маркер и с бясно движение огради една дата на личния настолен календар на Ректора.
— Дотогава.
Домакинът му стисна зъби и въздъхна, преглъщайки неудоволствието си от наглостта на клиента.
— Ясно. Няма да правя нищо до оградената дата, на която предметът от трезора, какъвто и да е той, ще бъде доставен на среброкосата жена. Имате думата ми. — Той преброи оставащото време.
— Ще изпълня желанието ви точно след четиринайсет дни.
— И нито ден по-рано! — трескаво го предупреди мъжът.
— Ясно — повтори Ректора. — Нито ден по-рано.
