— Скучно е — оплака се Матю. Направи не особено ентусиазиран опит да се отърве от пленничеството си, като заподскача в количката. Тръскането разбуди Мейси, която протестира с мощен писък. Елайза им завидя за свободата на изказа.
— Хайде да се откажем, на никого не му е приятно — предложи Грег.
Тя понечи да каже «най-хубавата скапана идея, която ти е хрумнала през целия ден», но точно в този момент го погледна. Изглеждаше много разочарован, в крайна сметка да дойдат в зоологическата градина беше негова идея. Елайза беше готова да заложи и последния си петак, че и той не си бе представял нещата да се развият по този начин. Седеше в потискащия зоопарк с нейните потиснати племенници в потискащия дъжд. Дори нямаше качулка на якето.
Обаче въпреки това се усмихваше. Е, поне ъгълчетата на устата му бяха повдигнати.
Дъхът иМ секна. От него лъхаше на романтиката на джаза, задимените барове, на цъфнали рози, на дрезгави гласове и на великолепни мюзикъли. Беше толкова приятно, колкото свободните дрехи, червеното вино, неясните спомени, ярките сънища, тънките талии и дори целувките, когато той хваща брадичката ти и повдига лицето ти към своето.
Проблемът беше в това, че сцената иМ напомни и за другия вид романтика — обагрената от трагизъм романтика с множество пропуснати възможности, вероятности и несбъднати мечти и предположения.
Елайза нямаше да приеме това. Може и да бе импулсивна и на моменти дори объркана, прибързана или да правеше неправилна преценка, но в крайна сметка беше много решителна жена.
— Не, просто малко заваля, аз много се забавлявам — излъга тя.
— Елайза, не забравяй с кого говориш.
— Добре, де, малко е тъпо — призна. Само че не искаше това да свършва. Всичките иМ сетива бяха блокирани. Не можеше да вижда животните заради дъжда, нито пик да разговаря заради писъците на Мейси. Беше толкова премръзнала, че не чувстваше пръстите си. А единствената миризма, която усещаше, беше на животински изпражнения. Но най-лошото от всичко би било в момента да се приберат и Грег да я остави единствено с чувството на съжаление. — Какво ще кажеш да отидем да хапнем нещо? Вече става късно. Децата са раздразнителни, вероятно защото са гладни.
— И защото са деца — добави Грег.
— О, да, и заради това. Какво ще кажеш за един обяд? Аз черпя. — Надяваше се предложението иМ да е прозвучало небрежно. Защото отчаянието никога не е било афродизиак. Кажи да, моля те, кажи да.
— Добре, щом ти плащаш — съгласи се той, но с усмивка и Елайза разбра, че би дошъл и в другия случай. Примамило го бе не само предложението за безплатно пиле и картофки.
Намериха едно заведение за бургери, където управителят не започна да въздиша и да пъшка при вида на количката.
Свалиха мокрите си палта и ти провесиха на гърба на столовете да съхнат. Децата получиха по един сок, а Грег и Елайза си поръчаха половин бутилка червено вино и настроението значително се повиши. Поръчаха си (всички си избраха нещо с пържени картофи и Елайза просто нямаше сили да се бори за зеленчуци). Обслужиха ги бързо, храната беше вкусна и когато мокрите им дрехи изсъхнаха, отново се развеселиха.
— Да поръчаме ли и другата половина? — попита Грег и посочи празната бутилка.
Боже, кой бе изпил виното, зачуди се Елайза. Предимно тя и съвсем малко Грег, това беше отговорът. Погледна депата. Матю беше задрямал, а Мейси седеше учудващо тиха и кротичко се забавляваше (е, като късаше менюто наистина), но поне беше доволна. Елайза се съгласи на другата половина от бутилката.
— Давай.
— Само ако ми обещаеш да ми разкажеш още една история от ужасяващите ти срещи.
— Лесна работа, имам стотици — засмя се тя. Досега подбираше какво да разказва. Не му беше споменала за списъка с критериите или за несполучливото чукане. Само че му разказа как е пила чай с мечока Рупърт, а също и за всички мъже, които бяха влюбени в Марта. Когато се смееше на историите иМ, преживяното престана да иМ се струва толкова ужасно.
— Просто се чудя как тези мъже изобщо получават шанса да се възпроизведат. Би трябвало да са еволюирали по някакви начин, обаче кой спи с тях? И защо?
Той привлече вниманието на сервитьорката. Елайза не остана доволна от факта, че момичето явно харесваше Грег. Не беше толкова забавно, когато става дума за бившия ги приятел. Грег флиртуваше най-безсрамно. Горкото смутено момиче почти не бе в състояние да се съсредоточи и им донесе газирана сода, след като си бяха поръчали обикновена. Елайза не повдигна въпроса — твърде добре си прекарваше, за да обръща внимание на такива дреболии.
Не бяха говорили за новите си отношения. Не си бяха казали «нека си останем приятели», както правеха някои двойки, след като се разделяха. Грег си беше просто Грег — забавен, непосредствен. Елайза не искаше да му бъде само приятелка за нея «само добри приятели» беше по-скоро смъртна присъда, обаче все пак по-добре да бъдат приятели, отколкото врагове или пък съвсем никакви. Затова тя весело разказваше как е прекарвала времето си. За успехите си на работа, за провалените си срещи.
— Доста си била заета — каза Грег и си запали цигара.
