Джак целуваше клепачите иМ и я притискаше към себе си, докато тя отново се унесе. Тялото му следваше извивките на нейното и потта им се задържаше смесена в свивките на коленете иМ. Щеше да иМ липсва топлината му. Марта знаеше, че ще иМ липсват още много други неща, свързани с Джак, освен смесването на потта им. Щеше да иМ липсва нежността му. Той непрекъснато я целуваше. Целуваше носа иМ, целуваше върховете на пръстите иМ, целуваше я по улиците, целуваше я в магазините, целуваше я в метрото, целуваше я всеки път, когато тя се обърнеше към него и му кажеше: «Целуни ме». Което се случваше неприлично често.
Той беше един цял красив свят.
Щеше да иМ липсва способността му да вижда най-доброто в хората и в ситуациите. Щеше да иМ липсва ведрата му невъзмутимост. На децата щеше да им липсва енергията му — особено способността му безкрайно да ги носи на раменете си. Щяха да иМ липсват очите му, които преливаха от чувства. Щеше да иМ липсва движението на члена му вътре в нея. Щеше да иМ липсва чувството му за хумор, начинът, по който непрекъснато си спомняше някакви глупости. Щяха да иМ липсват дори глупавите му цитати от филми.
Вече се чувстваше изгубена.
И двамата говореха, че ще продължат да поддържат връзка. Чертаеха подробни планове какво ще правят, когато Марта и децата му отидат на гости. Но и двамата се съмняваха, че плановете им ще бъдат нещо повече от утешителни мечти. Нима тя можеше да наблюдава как Джак гради свой собствен живот, съвсем отделен от нейния? И най-вече, как щеше който и да е от тях да успее да си изгради нов живот, ако просто стоят на страничната линия и навестяват спомените си? Трябваше да скъсат напълно.
Беше започнала да обмисля как ще запълни празнината след заминаването му. Не искаше отново да преживява самотата, която я бе сполетяла, след като Майкъл ги бе напуснал. Сутрешното излизане на кафе не иМ се струваше особено привлекателно, би било по-забавно да излезе с приятелки някоя вечер в местната пицария и да изпият гарафа-две бяло вино. Щеше да запълни празнотата, като сама взима решения за грижите за децата, като си купи нов диван, постави допълнителни полици в детската стая или закара колата на сервиз. Възнамеряваше да прочете листовката с техническите инструкции, преди да отиде в сервиза. Макар да нямаше особена надежда да разбере напълно какво иМ говори механикът, искаше да бъде достатъчно убедителна, за да му попречи да я обере до шушка. Кандидатства за работа на половин ден като административен секретар в кварталното начално училище. Прекрасно съзнаваше, че това място няма перспективи за израстване в кариерата, но в училището имаше дневна забавачка, в която можеха да ходят Матю и Мейси, щеше да има дълга отпуска и учителките иМ допадаха.
Елайза се изнесе от дома на Марта и се върна при Грег. Това не беше изненада за никого другиго, освен за Елайза. Марта знаеше, че командаджийското, но приятелско присъствие на сестра иМ ще иМ липсва. Нямаше да иМ е лесно да живее сама, но беше време отново да си стъпи на краката. Всъщност може би за пръв път щеше да си стъпи на краката, но се чувстваше готова за това. Освен това си струваше да види блаженото щастие на Елайза и на Грег. Беше доволна, че коледното иМ желание се бе сбъднало.
Планираше да запълни празнината, като ускори процедурата по развода.
Марта изчака, докато и двете деца заспят дълбоко и спокойно. Джак беше в дневната и прибираше играчките, докато с едно око поглеждаше към програмата по кабелната телевизия. Сменяше каналите и все успяваше да намери по нещо забавно, макар че повечето хора ги смятаха за отегчителни. От време на време се провикваше към Марта: «Ела да видиш Холи Бери — много е различна с дълга коса» или пък «Виждала ли си как полярната мечка лови риба? Ела бързо». Марта застана на прага и се трогна от това, че той прибира играчките на децата и че иска да сподели с нея всичко от къпането на Матю и Мейси до мнението си за това кой супермодел най-вероятно бързо ще слезе от сцената. В такива моменти беше сигурна, че колкото и наръчници за автомобили да изчете, това нямаше да иМ попречи да усеща липсата му.
Пресуши чашата си с вино и заглуши гласчето, което повтаряше: «Защо на мен, защо на мен» и напоследък непрекъснато надаваше вой от сърцето иМ. Взе една от книжките за оцветяване на Матю и грубо откъсна три-четири страници. След това потърси писалка, което не беше лесно във века на електронната комуникация. На бюрото, което все още смяташе за бюрото на Майкъл, нямаше нито една. Писалките в буркана от сладко на рамката на кухненския прозорец, бяха изсъхнали, а във вазата до масичката на телефона имаше само моливи. Качи се в спалнята и започна да рови в чекмеджето с бельото си. Спомняше си, че… Да, права беше. Писалка от «Тифани», подарък за трийсетия иМ рожден ден. Оттогава стоеше в кутийката си в очакване на «специалния повод» и с надеждата да избегне риска да бъде забравена на нечие бюро или в някой магазин. Е, този повод беше достатъчно специален. Идеалната писалка за случая. Започна да пише.
49.
