От своя страна Елайза се възхищаваше на подредения живот и начина на мислене на Марта. Обичаше племенника и племенницата си, които винаги миришеха на чисто и излъчваха надежда и невинност (може би не в момента, защото Мейси хленчеше, понеже пак иМ никнеха зъби). Макар кулинарните иМ умения да се ограничаваха до претоплянето на готова храна, купена от «Маркс енд Спенсър», тя изпитваше уважение към способността на Марта да приготвя вкусни ястия. Всъщност беше оставала до края на много отегчителни вечери в дома иМ само за да опита печен костур със зеленчуци.
Отидоха в любимата им чайна близо до Холанд Парк, която всъщност беше книжарница, но в дъното иМ имаше две-три маси и голяма удобна кушетка, тапицирана с вкус с щампована дамаска от «Либърти»[3]. Собственикът на магазина се опитваше да създаде типичната за стария свят прашна академична атмосфера, но всъщност всичко в магазина бе чисто и съвсем ново. Според Марта мястото беше съвършено. Сервираха само чай от лайка или «Ърл Ерей». Елайза си бе тръгнала нацупена от «Бианки», защото там можеха да иМ предложат единствено «Пи Джи Типс», а сега се настани на стола и се подготви да бъде впечатлена.
Марта настоя да вземе Мейси със себе си, когато отиде да поръча два чая «Ърл Ерей». Според Елайза това правеше задачата на сестра иМ ненужно трудна, но нищо не каза. Предпочете да вземе едно от лъсканите списания, пръснати за клиентите върху ниската масичка, и веднага го разгърна на страницата с хороскопите. Не беше виновна, че е Водолей, това бе извън контрола иМ.
Марта внимателно постави чашите върху масата, настани Мейси в едно високо столче, подаде иМ сухар и седна, или по-точно се отпусна тежко на стола срещу сестра си.
— Чуй това, Марта — възкликна Елайза с неприкрито въодушевление: — «Със сигурност ще почувствате недостиг на средства, ако не се погрижите за финансите си. Добре би било да проверите внимателно банковите си извлечения.» Това е много
— В това няма нищо странно, Елайза. Ти винаги надхвърляш лимита — делово отсече Марта, доволна, че тя е платила сметката. — Не знам защо обръщаш внимание на тези хороскопи, в тях няма нищо научно.
— Не се учудвам, че го казваш, понеже си Дева. Девите са много недоверчиви.
Марта изви вежди, но нищо не каза. Нелепо бе Елайза да разчита на подобни щуротии, за да намери път в живота си. В други отношения беше толкова здравомислеща. Марта бе по-голяма щастливка. Когато имаше проблеми, не се занимаваше с хороскопи, карти Таро или чаени листенца. Просто обсъждаше положението с Майкъл и той иМ даваше съвет.
— «Ако сте родени между единайсети и осемнайсети февруари, може да се запитате дали сегашният ви партньор е подходящ за вас.» Направо да настръхнеш — ужаси се Елайза.
— Да не би е Грег да имате проблеми? — попита Марта незабавно, обзета от тревога. Мразеше някой да има проблеми. Това не съответстваше на възгледите иМ за живота, а най-малко от всичко би искала проблемите да са на сестра иМ.
— Нещо такова — въздъхна Елайза и отпи от чая си. Имаше вкус на котешка пикня и тя закопня за силното еспресо в «Бианки», само че нямаше никакво намерение да го признава, най-малко пред себе си. — Не че се караме или нещо такова — рече. — Просто съм отегчена. Ти някога чувстваш ли се отегчена, Марта?
— Не, никога — отговори тя, без да се замисля върху въпроса.
— На моменти наистина много ме дразни. Майкъл дразни ли те?
— Никога — светкавично изстреля Марта. Липсваше иМ увереност, за да се подразни от някого, така че просто не можеше да си представи свят, в който съпругът иМ ще я подразни. Е, с изключение на миналия петък вечерта, обаче това не се броеше. Не знаеше защо не се брои, обаче бе сигурна, че е така.
— Ето виждаш ли — заяви сестра иМ с убеждението, че е доказала правотата си. Марта нищо не виждаше, обаче не знаеше как да иМ го каже. — Мисля, че просто го надраснах. Смятам да сложа край. Осребрявам чиповете — додаде отчаяно.
— Но какво ще правиш без него? — попита Марта смаяна и доста разочарована. Смяташе, че Елайза и Грег си подхождат, и беше доволна, че сестра иМ е успяла да поддържа връзка цели четири години. Преди Грег връзките иМ траеха най-много един-два месеца. Грег и Елайза винаги изглеждаха щастливи заедно, поне се смееха много повече, отколкото иМ бе известно да го прави друга двойка. И макар отдавна да се бе отказала от надеждата Елайза да направи нещо толкова естествено, като това да се омъжи за Грег (и така Мейси и Матю да иМ станат шафери), смяташе, че поне връзката им ще бъде трайна. Твърдо вярваше, че за хората е по-добре да имат някаква връзка, отколкото да нямат. Така беше по-уместно и така трябваше да бъде. Няма ли да си самотна без него?
— Е, нали ще имам приятелите си, работата, теб. Той не е всичко.
